Решение № 2288 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2013 г.

Решение № 2288 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, чрез юрисконсулт Татяна Кулинова против решение № 5010 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 5357 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът - Ахмад Зиа, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Също така представя доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, която предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, каквато в конкретния случай се явява Иран. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отменил по жалбата на Ахмад Зиа, гражданин на Афганистан, решение № 560 от 15.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал делото на председателя на ДАБ за постановяване на ново решение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Прието е, че в разглеждания случай не са налице данни и не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетното лице да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Също така е посочено, че е нарушен и материалния закон, като не е обсъдена обстановката в Иран, поради което административното решение е отменено, а преписката върната с указания Ахмад Зиа да бъде запознат с правото му на правна помощ по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето и при изразено желание, такава да му бъде осигурена. Посочено е също така да се извърши преценка относно обстановката в страната му на произход, както и ситуацията в Иран, представляваща "трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ като страна, в която молителят е пребивавал през по-голяма част от съзнателния си живот и в която понастоящем живее семейството му. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В мотивите на съдебното решение е прието и между страните е безспорно, че жалбоподателят Ахмад Зиа е роден на 22.11.1995 г. Следователно в съответствие с правилото на чл. 2 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) същият е навършил пълнолетие на 22.11.2013 г. След навършване на пълнолетие съгласно българското законодателство лицето е придобило пълна дееспособност, изразяваща се във възможност чрез свои действия да придобива права и да се задължава, без да е необходимо съгласието или одобрението на негов родител или попечител. Ето защо жалбоподателят към настоящия момент е пълнолетен и необходимостта от назначава настойник или попечител е отпаднала. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Не е изложил и съображения относно изводите за липсата на основания по чл. 8 и 9 от ЗУБ, подробно мотивирани в решението на ДАБ. В интервю с рег. № 10563 от 22.02.2013 г. на въпроса каква помощ очаква да получи, молителят заявява, че е любопитен дали ще получи закрила, което не представлява основание за предоставяне на статут по ЗУБ. В друго интервю пък твърди, че целта му е била Швейцария, но ще останел в България. Заявява също така, че не е имал проблем с иранските власти освен периодичната проверка на документите му. От бежанската история на чужденеца става ясно, че сочените от него причини за напускане на Иран са от личен характер и не представляват основание за даване на статут по смисъла на ЗУБ. Лицето няма причини да не живее и в Афганистан защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Той неведнъж е депортиран в страната си на произход като няма данни и не се твърди, че в страната му на произход за него съществува основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не са установени проблеми на чужденеца с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на афганистанския гражданин по чл. 9 ЗУБ. За да се признае правото на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Събраните доказателства не налагат извод, че по отношение на жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Афганистан създава опасност за живота и здравето му. В административния акт подробно са изложени и законосъобразни съображения за липсата на условия за приложение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/СЕО. Правилно е установено, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Изрично е признато правото на преценка на националните компетентни органи в тази връзка, каквато е направена и следва да се приеме като обоснована. Неправилен се явява изводът на АССГ, че административният орган не обсъдил всички относими факти от бежанската история на чужденеца. Съдебният състав в настоящата инстанция намира, че изводите на административния орган са обосновани и в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства, относими за правния спор, сочещи на липсата на основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Председателят на ДАБ е изпълнил вмененото му задължение по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му по произход. В тази насока органът подробно е обсъдил изявленията на чужденеца и мотивите му да иска статут на бежанец и хуманитарен статут. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - София град е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Ахмад Зиа против отказа на председателя на ДАБ при МС да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение