Решение № 13294 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2010 г.

Решение № 13294 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Жиян Берди Ростем, без гражданство, срещу Решение № 110/8.03.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, изразява становище за законосъобразност на постановения административен акт респ., за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Посочва по отношение на жалбата, че в хода на административното производство не е установено конкретно посегателство, основано на религиозната принадлежност на жалбоподателя. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган по отношение закрилата по чл. 8 от ЗУБ, приема че, наведените от кандидата опасения за преследване заради религията му са неоснователни. Този извод е направен въз основа на установеното от справка вх. № 511/12.02.2010 г, че в Сирия по конституционен ред е гарантирана свободата на вероизповедния, които не застрашават обществения ред, както и че многогодишното съществуване на йезидската общност продължава в държава, в която над 90 % от населението изповядва ислям, законодателството и управлението се основават на ценностите на тази религия. По отношение на липсата на гражданство, органа е посочил, че то само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Във връзка с предоставянето на закрила на основание чл. 9 от ЗУБ, органа твърди, че тъй като в Сирия не е налице въоръжен конфликт и кандидатът не е споделил да е бил подложен или да съществува опасност да претърпи изтезание или нечовешко или унизително отнасяне/наказание, или смъртно наказание или екзекуция, то не са налице и основания за предоставяне на закрила като хуманитарен статут. Административното производство е започнало по молба от Жиян Ростем с вх. № 330/1.12.2009 г. при Дирекция "Миграция", която впоследствие е изпратена по компетентност на председателя на ДАБ, получена в РПЦБ. София на 7.12.2009 г. Видно от така подадената молба, жалбоподателя е претендирал предоставянето на закрила без обаче да сочи конкретна причина за необходимостта от такава, относима към основания по ЗУБ. Искането за закрила е препотвърдено с молба от 28.12.2009 г. На същата дата, председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя - госпожа Ростем на разбираем за нея език (кюрдски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за нейните права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Поради липсата на представен документ за самоличност, данните за личността на молителя е декларирана по реда на чл. 30, т. 3 от ЗУБ. По данни на кандидата тя е без гражданство, родена на х.хх.хххх г. в Сирия, неомъжена, без деца, йезид по религия, с основно образование и без професия. На 28.12.2009 г. и на 2.02.08 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от нейните изявления конкретна причина за напускането на Сирия е невъзможността по свободен начин йезидите, към които принадлежи, да изповядват религията си. Посочено е, че ограниченията са свързани с отбелязването на религиозните празници на йезидството, липсата на места за молитва и обществените нагласи спрямо йезидите. Представена е справка № 511/12.02.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ, касаеща политическо и икономическото положение в Сирия, отношението на властите към йезидите и спазването на човешките права в страната. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на посочената справка, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ от 15.02.2010 г., в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата поради неоснователност на поддържаната бежанска история към разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че оспорваното административно решението е издадено от компетентен орган, в установената за това форма, без да се установява нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материални закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, причините за напускането на държавата й на произход са свързани с ограниченията и предубежденията, които търпи йезидската религиозна общност респ. нейните членове в Сирия. Безспорно че преследване, осъществявано на основание религията на преследвания, от страна на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства, с което се нарушават основни човешки права като същото и е достатъчно тежко по своето естество или повтаряемост, може да обоснове необходимост респ. право на закрила под формата на статут на бежанец. В случая обаче, както правилно е приел административният орган, такава необходимост не се установява. Основанията за предоставяне на международна закрила, неминуемо са свързани и предполагат поради своето естество оставянето на ярък и непреходен спомен у човешкото съзнание и психика за преживяното преследване. Обобщаващото позоваване на положението на йезидите и липсата на конкретно споделени преживявания, касаещи личността на търсещия закрила и относими като осъществено преследване, определено от време, място, участници, повод, повтаряемост, реакции до и на властите или други условия, обосновават извод за несъстоятелност на поддържаната бежанска история. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, а и твърдения в тази насока не са правени от жалбоподателя. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,