Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г.

Решение № 165 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1057/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на малолетната В. В. Д. от [населено място], представлявана от законния й представител С. Иванова Й. -нейна майка, чрез пълномощника адвокат П. П. от АК-Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 293/8.07.2011 г. по в. гр. дело № 252/2011 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 18/6.01.2011 г. по гр. дело № 2431/2009 г. в отхвърлителната му част, въззивният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ за разликата над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като е осъдил ответницата-законна наследница на починалия при ПТП на 7.10.2006 г. делинквент да заплати на застрахователя сумата 5 728 лева - изплатено от него обезщетение за имуществени вреди и 4 976 лева (представляващи част от сумата 40 000 лв.) - изплатено обезщетение за неимуществени вреди причинени от наследодателя й В. Д. К. на трети лица в резултат на катастрофата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие на събраните доказателства и нормите на Закона за наследството въззивният съд е приел, че приемането на наследството по опис от наследницата на починалия делинквент е станало след изтичането на предвидения от закона тримесечен срок по чл. 61, ал. 1 ЗН, което лишава наследника от правото му да отговаря само до размера на приетото по опис наследство на наследодателя-делинквент. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че направените оплаквания са неоснователни. Излага доводи, че постановеното въззивно решение е в съответствие с постоянната съдебна практика по въпроса за императивния характер на тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане на наследството по опис, пропускането на който води до погасяване правото на наследника. С определение № 527/6.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора материалноправен въпрос - намира ли приложение установеният в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 61 ЗН. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд е предявен регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ от застраховател срещу малолетната наследница на делинквента за заплащане на обезщетение за имуществени и частична претенция за неимуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на наследодателя, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закона норма. В хода на първоинстанционното производство се е развило производство по чл. 61 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН пред Хасковския районен съд и приемайки, че малолетната наследница е приела по опис наследството на починалия си баща, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и чл. 60, ал. 2 ЗН и е уважил предявения иск само до размера на полученото от ответницата наследство, като го е отхвърлил за разликата до предявения размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Изложени са съображения, че ответницата не е изгубила изгодите, свързани с приемането на наследството по опис, тъй като се касае за малолетна наследница, по отношение на която съществува законово изискване да приеме наследството само по опис - чл. 61, ал. 2 ЗН и спрямо нея не важи срокът предвиден в ал. 1 на същия текст. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с оплакване, че е пропуснат тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН и че в съставения опис не е включено цялото имущество на наследодателя - в случая това е притежавания от него автомобил "Фиат Дукато", с който е причинено процесното ПТП на 7.10.2006 г. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е уважил изцяло регресния иск в предявения му размер. Направен е решаващия извод, че тъй като не е спазен предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис и в представения по делото опис не са включени всички наследствени вещи на наследодателя, ответницата губи правото по чл. 60, ал. 2 ЗН да отговаря до размера на полученото наследство. При тези фактически данни по поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното: Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството.