Решение № 3259 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13956/2019 г.

Решение № 3259 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13956/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ, фондът/ за отмяна на влязло в сила Решение № 8398/05.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2567/2019 г. по описа на ВАС, първо отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 6988/23.11.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 6629 по описа за 2018 г. и вместо него е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавна вземане № 23/121/04693/301/04/01 от 22.12.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и фондът е осъден да заплати на "ЕКО Зора – 17" ЕАД деловодни разноски в размер 31 700 лева. Искането за отмяна се поддържа на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно законодателно изменение – след постановяване на решението на ВАС в ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г. е обнародвано изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, с което е създадена алинея 5 в чл. 20а, допълваща и конкретизираща правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ. С изменената норма е предвидена компетентност за изпълнителния директор на ДФЗ да издава актове за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/, а с § 5 ПЗР ЗИДЗПЗП на изменената норма е придадено обратно действие – предвидено е, че чл. 20а, ал. 5 се прилага и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадено до влизане в сила на този закон. Молителят счита, че това представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и на това основание иска отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът – "ЕКО Зора – 17" ЕАД чрез процесуалния си представител счита искането за неоснователно. Претендира разноски. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна е подадено в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С Решение № 8398/05.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2567/2019 г. по описа на ВАС, първо отделение, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 6988/23.11.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 6629 по описа за 2018 г. и вместо него е обявен за нищожен акт за установяване на публично държавна вземане № 23/121/04693/301/04/01 от 22.12.2016 г., издаден от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и фондът е осъден да заплати на "ЕКО Зора – 17" ЕАД деловодни разноски в размер 31 700 лева. В мотивите на решението, чиято отмяна се иска, съдът е изложил съображения, че ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземания, а чл. 27, ал. 5, изр. 1 ЗПЗП придава качеството публични държавни вземания на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт и препраща за събирането им към реда по ДОПК. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20 а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/, но след като не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът, компетентен да установи публичното вземане. Липсата на материална компетентност е основание за нищожност на издадения от некомпетентния орган акт. Действително, с § 5 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (Обн. ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е предвидено, че разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20 а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон, съответно съгласно чл. 20 а, ал. 5 ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (да не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. Настъпилото след постановяване на съдебното решение законодателно изменение, дори когато му е придадено обратно действие /отделен въпрос е може ли да се придава обратно действие на материалноправна норма, уреждаща компетентност на административен орган/, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, защото не отговаря на посочените по-горе критерии. Касае се за факт от действителността, настъпил след постановяване на решението, който поради това не може да бъде обстоятелство, съставляващо основание за отмяна на съдебно решение. В случая този факт – законодателно изменение, няма значение на юридически факт спрямо спорното правоотношение, който е съществувал към деня на приключване на устните състезания. Не е била налице непълнота на фактическия материал към момента на постановяване на решението, която поради обективна невъзможност да не е могла да се разкрие, докато делото е било висящо – а именно срещу такава непълнота е предвидена възможността за отмяна. Това означава, че хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК не е налице. Независимо от изхода на делото, разноски на ответника не следва да се присъждат. Не е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размер и начин на плащане на адвокатското възнаграждение. Освен това сумата от 20000 лв, заплатена по банков път, е наредена за плащане не от страна по делото, а от трето лице – "Софи център" ООД. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,