Решение № 10224 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2019 г.

Решение № 10224 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Р., седалище и адрес гр. Р., пл. "С." ..№... срещу Решение № 46 от 17.07.2019 г. на Административен съд, гр. Р., постановено по административно дело № 343/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу т. 2. 6. от Решение за верификация № 2. 005-0144/10 от 13.05.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., с което не е верифициран разход в размер на 2 577,17 лв.

І. С. на страните:

1. Касационният жалбоподател – Община Р., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 110 от Кодекса на труда (КТ) като е приел, че сключеният от общината трудов договор за длъжността "счетоводител" по проект "Разкриване на общностен център за предоставяне на почасови социални услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Център за социална рехабилитация и интеграция" в Община Р." е в нарушение на закона. Излага подробно фактите по делото като сочи, че задълженията на работника по втория трудов договор не са в кръга на задълженията му по първия. Излага структурната организация на общината и сочи, че задълженията на лицето по втория трудов договор не се отнасят до счетоводството на общината.

Сочи, че съдът не е установил липсата от страна на органа на доводи за нарушение на второто изискване на чл. 110 КТ – задълженията да са извършвани в рамките на работното време по основното правоотношение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени акта в оспорената част. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Г. Ибрям.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 -2020 г., счита същата за неоснователна.

Съдът правилно е тълкувал и приложил чл. 110 КТ като е приел, че в случая трудовите задължения по длъжностната характеристика за длъжността по допълнителния трудов договор частично съвпадат с длъжностните задължения по основното трудово правоотношение, тъй като и в двата случая става въпрос за извършване на счетоводно отчитане на определена дейност на касатора.

Сочи, че съобразяването с едното изискване на чл. 110 КТ не значи автоматично изпълнение и на другото.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник Д. Д..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 12.04.2017 г. между Община Р. и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Разкриване на общностен център за предоставяне на почасови социални услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Център за социална рехабилитация и интеграция" в Община Р.".

1. Към 15.06.2018 г. Е. Н. заема длъжността "главен счетоводител" в обединено счетоводство "Социални дейности" на дирекция "Здравни и социални дейности" в Община Р. въз основа на трудов договор № 33 от 20.01.2003 и допълнителни споразумения, последното от 21.03.2018 г.

1. На 15.06.2018 г. между Е. Н. и кмета на Община Р. и сключен срочен допълнителен трудов договор № 38 за длъжността "счетоводител" на проект "Разкриване на общностен център за предоставяне на почасови социални услуги "Личен асистент", "Социален асистент" и "Център за социална рехабилитация и интеграция" в Община Р.".

1. На неустановена по делото дата Община Р. подава искане за междинно плащане № 3 за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2018 г., в което е включена и сумата от 2 577,17 лв., представляваща възнаграждение на Е. Н..

1. На 13.05.2019 г., с Решение № 2. 005-0144/10, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. верифицира част от исканите разходи, като по т. 2. 6. отказва верификация на разход в размер на 2 755,17 лв. от бюджетен ред VІІ. 16. 1. "Разходи за организация и управление", представляващи възнаграждение на Е. Н., на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл. 110 КТ.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби.

С оглед на разпоредбата на чл. 110 КТ съдът извършва анализ на трудовите задължения на служителя по двете трудови правоотношения и установява, че макар и по основното трудово правоотношение задълженията да са предимно с ръководен и контролиращ характер, а по допълнителното да са предимно оперативни, е налице припокриване по смисъла на закона, тъй като и двете длъжности включват счетоводно отчитане на стопански операции и обработка и съхранение на счетоводна документация, т. е. извършване на счетоводно отчитане на дейността на общината.

Съдът приема за неоснователен довода на общината за липса на дублиране на функциите поради факта, че в единия случай става въпрос за счетоводство на звено на общината, а в другия – за счетоводство по проект. Приема, че възлагането на едни и същи трудови функции, макар и отнасящи се за различни звена или дейности на общината, е нарушение на чл. 110 КТ.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

С оглед на доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение спорът по делото е единствено за тълкуването и прилагането на чл. 110 КТ. Това налага съдът да посочи следното:

Разпоредбата на чл. 110 КТ безспорно дава право на работодателя, при когото даден работник работи, да сключи с него допълнителен трудов договор. Предпоставките, при които това може да се осъществи са две: допълнителният трудов договор да има за предмет извършването на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника по основния трудов договор и допълнителната работа да се извършва извън установеното работно време по основния трудов договор. Изискванията са кумулативни. По делото не е спорно, че второто кумулативно изискване е налице – работата, предмет на процесното допълнително споразумение, е договорено и е извършвана извън установеното работно време по основния трудов договор на работника.

Анализът на първото кумулативно изискване сочи, че релевантен за допустимостта на допълнителния трудов договор е кръга на трудовите задължения. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "кръг на трудовите задължения". Семантичното тълкуване на думата "кръг" – Български тълковен речник, Наука и изкуство, С., 2008, с. 397, води до извода, че става въпрос за трудовите задължения на работника или служителя, които не са в неговата сфера, в неговата затворена (конкретна) област на работа по основния трудов договор. Логическото и системно тълкуване на понятието сочи, че "кръг на трудовите задължения" е характерът на работата, която той извършва въз основа на трудовия договор. Характерът на работата се определя от предмета на дейността, която работникът извършва, от обема на работата и от условията, при които се изпълнява. От своя страна предметът на дейността се определя от съдържанието на трудовите операции, които работникът трябва да извърши, обемът на работата – от това колко и кои са точно тези операции, а условията на работа определят средата, при която се изпълняват трудовите задължения на работника.

Всички тези елементи на характера на работата, а с оглед на това и на кръга на трудовите задължения, са дефинирани в длъжностната характеристика, която с оглед на чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят е длъжен да връчи на работника при подписване на трудовия договор.

Сравнението между длъжностните характеристики на процесния служител за длъжностите по двата трудови договора сочи, че те регламентират различен предмет – различна работа. По основния трудов договор целта на трудовите задължения е да се организира счетоводната отчетност на дейността на процесното звено и да се осъществява контрол, а целта на трудовите задължения по допълнителния договор е да се подпомага технически дейността на процесния проект. Различни са и преките задължения.

Преките задължения на служителя по основния трудов договор са: 1.) организира и ръководи счетоводната отчетност и касата, упражнява ежедневен контрол по първичните счетоводни документи; 2.) следи за правилното оформяне на първичните счетоводни документи; 3.) разпределя задълженията на служителите в отдела; 3.) разработва индивидуалния сметкоплан и наредбата за документооборота, контролира разходването на бюджета; 4.) отговаря за уреждане на сметните взаимоотношения с общинския бюджет; 5.) следи за отразяване на счетоводните операции; подписва всички документи с имуществен и финансов характер, както и всички отчети и сведения; 6.) организира изготвянето на справки и информации; 7.) организира и отговаря за инвентаризацията; 8.) организира съхраняването и ползването на счетоводната документация; 9.) спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд.

Преките задължения на служителя по допълнителния трудов договор са: 1.) изготвя заявки за плащания; 2.) инициира изплащането на задълженията; 3.) носи отговорност за съхранение на счетоводната документация по проекта; 4.) носи отговорност за осигуряване на прозрачност и достъпност в дейността си; 5.) своевременно информира ръководителя на проекта за настъпили промени; 6.) отчита дейността по проекта пред ръководителя; 7.) спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за пожарна безопасност.

Факта, че изискването за спазване на безопасни и здравословни условия на труд се повтаря като задължение и по двата договора не води до извод за идентичност на предмета, тъй като това е законово задължение, което не подлежи на преценка и определяне от работодателя. Релевантното в случая е, че преките задължения на служителя по двата договора са различни като характер, т. е. различна е самата работа, която служителят трябва да извършва по двата договора.

Различен е обемът на работа, както и условията, при които се извършва. Работата по основния трудов договор е по отношение на звено в общината, т. е. на структурно звено в нейната администрация, а работата по допълнителния договор е по проект на общината, финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Факта, че по своето естество характерът на работата по двата договора спада към една и съща сфера, област на дейност – счетоводство, не обосновава еднакъв "кръг на трудовите задължения". Логично е, че трудовите задължения на всички работници и служители, които извършват трудови задължения в областта на счетоводната дейност ще бъдат в една или друга степен сходни по естеството си, но както бе посочено по-горе характерът на трудовите задължения е съвкупност от предмет, обем и условия. Поради това при преценка на изискванията на чл. 110 КТ следва да се отчитат всички тези обстоятелства. Първоинстанционният съд, в противоречие със смисъла на закона, е приел за ирелевантен факта, че трудовите задължения се извършват по отношение на различни обекти – на звено в общината и на проект, а това са част от условията, при които се извършват трудовите задължения.

Видно от горното характерът на трудовите задължения по допълнителния договор не попада в кръга на трудовите задължения на служителя по основния трудов договор. Релевантното в случая е, че трудовите задължение по допълнителния договор са достатъчно конкретно индивидуализирани и са извън трудовите задължения по основния трудов договор. За целите на чл. 110 КТ релевантна е не идентичната сфера на дейност – "счетоводно отчитане на дейност на работодателя", а трудовите задължения по единия договор, да са извън трудовите задължения по другия.

Соченото от касатора в отговора по касационната жалба, че предвид съдържанието на чл. 110 КТ е "забранено сключването на допълнителен трудов договор дори и за едно от трудовите задължения по основания трудов договор" по принцип е вярно, защото противното би значело работодателят да плаща два пъти за една и съща работа, но този принципно верен извод не се подкрепя от фактите по делото, тъй като в случая не е налице нито едно трудово задължение, което да е едно и също като предмет, обем и условия по двата договора. Това би било вярно, ако в трудовите задължения на служителя по основния договор влизаше и дейността по счетоводното отчитане на процесния проект, доказателства за което по делото няма. Приетото от първоинстанционния съд "припокриване" на трудовите задължения по двата договора, тъй като и двата случая "включват извършване на счетоводно отчитане на определена дейност" на общината, дава предимство на сферата, областта, в която се изпълняват трудовите задължения като вид дейност, а не на самите трудови задължения, които са конкретния предмет на всеки отделен трудов договор, но не това е смисъла и съдържанието на чл. 110 КТ. Сходството в трудовите задължения е въпрос на сходната професионална квалификация, но не тя, а конкретните трудови задължения са това, което е релевантно в хипотезата на чл. 110 КТ, защото законодателят не изисква сходни като област на дейност трудови задължения, а изисква трудовете задължения по допълнителния договор да са извън тези по основния договор.

Видно от изложеното първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да постанови решение, с което да отмени решението за отказ от верификация в частта по т. 2. 6. и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с оглед на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК.

При този извод на делото и с оглед на направено от касатора искане съдът следва да осъди Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените и поискани по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Размерът на същото съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд