Решение № 7535 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2013 г.

Решение № 7535 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Районна прокуратура Ямбол, срещу решение № 6 от 23.01.2013 г. постановено по адм. дело № 265/2012 г. на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлен протеста на Районна прокуратура Ямбол против Решение № 46 от 28.02.2008 г. по т. 2 от дневния ред по Протокол № 6 от заседание, проведено на 28.02.2008 г. на Общински съвет - Тунджа, обл. Ямбол. В касационният протест са развити доводи за неправилност на решението и се иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен протеста на Районна прокуратура Ямбол. Ответникът - Общински съвет "Тунджа" - гр. Ямбол, не взема становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационният протест е допустим и основателен. Касационният протест е подаден от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е основателен. С решение № 6 от 23.01.2013 г. постановено по адм. дело № 265/2012 г. на Административен съд Ямбол е отхвърлен протеста на Районна прокуратура Ямбол против Решение № 46 от 28.02.2008 г. по т. 2 от дневния ред по Протокол № 6 от заседание, проведено на 28.02.2008 г. на Общински съвет - Тунджа, обл. Ямбол, в частта му, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14 от ЗОС и § 4 от ЗСН е взето решение да се проведе търг с явно наддаване за предоставяне под наем на язовир - общинска собственост, с площ 46.6 дка, съставляващ ПИ 000271 по плана за земеразделяне на с. Челник, община Тунджа, обл. Ямбол. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореното решение не е нищожно. Приел е, че то е взето от компетентен орган, на валидно правно основание и при осъществяване на материалната хипотеза на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Спазени са изискванията за писмена форма, излагане на мотиви, както и специфичните процесуални правила за кворум и мнозинство, регламентирани в ЗМСМА. Обжалваното решение е неправилно, постановено е при неправилно приложение на материалния закон. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В случая процесното решение на Общински съвет - Тунджа е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14 от ЗОС и § 4 от ЗСН. С чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА се установява общото правомощие на Общинския съвет да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. С посочената норма на чл. 14 от ЗОС са регламентирани реда и условията, по който свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица, като в случая това е воден обект - язовир, който е публична общинска собственост, което безспорно е установено по делото. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, което е и третото нормативно основание за приемане на процесното решение, в случай че при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. Видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК) следва, че обекти и имоти или части от тях, които са публична общинска собственост се отдават на концесия по реда на този закон, а по силата на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) процесният имот е именно публична общинска собственост. С оглед чл. 20 от ЗК управлението на посочените по-горе обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Следователно, разпореждане с водните обекти публична общинска собственост се извършва по реда и условията, регламентирани в Закона за концесиите. Именно ЗК и ЗВ, които са специални спрямо ЗОС, регламентират реда за управление на водните обекти публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС в редакция в ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г., части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 (т. е. след провеждане на търг или конкурс) за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие, че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. В случая тази норма е неприложима, тъй като изрично са изключени от приложното й поле обектите, подлежащи на концесиониране. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, ако до влизане в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяване на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган. Разпоредбите на § 3 от ПЗР на ЗСН урежда правото на собственост на сдруженията за напояване, ако такива съществуват по места, върху обектите от хидромелиоративната структура, включително язовири и микроязовири, на територията им и въвежда задължения за общината да предаде тези обекти на сдруженията, да прекрати договорите за концесия, наем, аренда и съвместно ползване с трети лица, като даде срок за довършване на започнатите водностопански дейности, а когато няма сключени договори за обекти - язовири и микроязовири - предаването им от общината следва да се извърши в тримесечен срок от постъпване на искане, направено от министъра на земеделието и горите. Текстът на § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване сочи две изисквания при вземане на решения от общинския съвет, а именно: първото - да няма сключени договори по § 3, ал. 2 към момента на влизане в сила на ЗСН и на второ място, да е налице съгласуване с надзорния орган. Същият препраща към разпоредбите на ЗОС само досежно реда за отдаване под наем на сочените недвижими имоти, а именно - за срок до 5 години, при условие, че се ползват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени. В конкретния случаи не е изпълнен фактическия състав на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като по делото не са събрани доказателства за наличието на съгласуване с надзорния орган, който съгласно чл. 65, ал. 1 ЗСН, е министърът на земеделието и храните. На второ място, дори и да се приеме, че е приложима нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, същата препраща към разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗОС, която не урежда отдаване под наем, а предоставяне безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, и съответно не може да намери приложение с оглед начина на предоставяне. Отдаването под наем на имоти публична общинска собственост, уредено в чл. 14, ал. 7 от ЗОС, изрично изключва от режима на обектите публична общинска собственост тези, които подлежат на концесиониране, между които попадат язовирите. Макар и ЗСН да е специален по отношение на ЗОС и ЗВ, той е приложим само за конкретните правоотношения, които урежда. Приложното поле на специалния текст от ЗСН е обусловено от наличие на изчерпателно изброени кумулативни предпоставки, които в случая не са налице. При това положение реда за управление на имуществото, публична общинска собственост, е този, предвиден в общия закон. Оспореното решение, с което е предвидено отдаване под наем на язовири, които по дефиницията на чл. 19 от ЗВ са публична общинска собственост и подлежат на концесиониране, е незаконосъобразно. Затова в случая е бил изцяло неприложим редът по чл. 14 от ЗОС и § 4 от ЗСН, на каквото основание е взето процесното решение от Общински съвет - Тунджа, обл. Ямбол. Съобразно това същото е изцяло лишено от законово основание. Допуснато е такова съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на постановения административен акт. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде обявена нищожността на решението на Общински съвет - Тунджа, обл. Ямбол. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,