Решение № 2696 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2013 г.

Решение № 2696 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13290/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Таня Петрова Стефанова и Петър Банков Семизов, със съдебен адрес: гр. Пловдив, чрез пълномощника им - Адвокатско дружество "Демерджиев, Петров и Баев", гр. Пловдив, представлявано от управителя - адв. Иван Демерджиев, против Решение № 1009/9.05.2013 г. по адм. дело № 3730/2012 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община-Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответницата Събина Дечева Ангелова, чрез пълномощника й - адв. Добрев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Останалите ответници-физически лица, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив, по жалба на Събина Дечева Ангелова, е отменил Заповед № 120А 2179/31.08.2012 г. на кмета на община-Пловдив, с която е одобрено изменението на ПУП - ПРЗ и е одобрен РУП на част от кв. 483 по плана на Трета градска част - гр. Пловдив и Заповед № 120А 2450/5.10.2012 г. на кмета на община-Пловдив, за поправка на очевидна фактическа грешка в текстовата част на първата заповед № 120А2179 от 31.08.2012 г., като незаконосъобразни. Заповедта на кмета на община-Пловдив от 31.08.2012 г. е издадена на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ. За да я отмени, съдът е приел, че същата е издадена при липса на мотиви-фактически основания обосноваващи наличието на съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен плана, по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и в нарушение на материалния закон. За изменението на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е приел, че липсва съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, а именно съгласието на оспорващата Събина Ангелова и на заинтересованата страна-Мария Видева Генчева, като собственици и носители на вещни права върху ПИ 523.1858, за който е отреден УПИ VII, кв. 483. Освен това е посочил, че е нарушен и чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, тъй като одобрените устройствени планове противоречат на действащия за гр. Пловдив ОУП-приложение № 2 към него, в частта на предвидените устройствени показатели, което противоречие е съществено. Решението е правилно по своя резултат. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ПУП - ПРЗ и РУП, по чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Установено е, че изменението на ПУП-ПР, съгласно текстовата част на оспорената заповед, привежда съществуващите УПИ VIII и УПИ Х, кв. 483 по плана на гр. Пловдив за съответните имоти, съобразно идентификаторите им по одобрената КККР на гр. Пловдив, без промяна в предназначението. Изменението на ПУП-ПЗ, съгласно текстовата част на оспорената заповед, визира ново средно застрояване в УПИ VIII, свързано със застрояването в УПИ VII /погрешно записано VI/ и УПИ Х; ново средно застрояване в УПИ Х, свързано със застрояването в УПИ VIII, с устройствени показатели за зона "Жс", подробно посочени в заповедта. Одобреният РУП на част от кв. 483, предвижда четири и пет етажно застрояване с височини в относителни коти, кота било и в абсолютни коти, посочени в текста на заповедта и в текста на втората заповед за поправка на очевидна фактическа грешка, касаещ УПИ VII, VIII и Х /погрешно записан IХ/. Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и графична част на заповедта на стр. 76, съдържаща извадка от изменения ПУП-ПРЗ и РУП, съществува частично противоречие между посочената текстова и графична част на заповедта, което е недопустимо. Съгласно графичната част в обхвата на оспорения ПУП-ПР влиза и УПИ VII, отреден за ПИ 523.1858, собственост по КР към одобрената КККР, на Иванка Дечева Генчева и Виделина Георгиева Брайкова и с носители на ограничени вещни права върху него на: Мария Генчева, Георги Брайков, Иванка Генчева, Виделина Брайкова и Събина Ангелова /извадка от КР-стр. 64/. В обхвата на оспорения ПУП-ПЗ влиза и УПИ VII-523.1858, погрешно написан като УПИ VI, а в обхвата на одобрения РУП влиза УПИ Х, погрешно написан като УПИ IХ. Въпреки, че съдът не е установил изрично тези противоречия в текстовата и графична част на заповедта, същият правилно е отчел, че в обхвата на оспорения ПУП-ПРЗ и РУП като цяло влиза и УПИ VII-523.1858, по отношение на който оспорващата се явява заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като съсобственик и носител на вещното право на строеж върху втория жилищен етаж от съществуващата четириетажна жилищна сграда. При тези данни и с оглед посоченото правно основание за издаване на заповедта, обосновано е прието, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, допускаща изменение на действащия ПУП-ПРЗ, при наличие на съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носители на ограничени вещни права върху тях, каквото няма. По делото е установено, че такова съгласие не са дали ответниците Мария Видева Генчева и Събина Дечева Ангелова, с вещни права върху имот 523.1858, което обстоятелство обосновава правилен извод за незаконосъобразност на заповедта. Правилен е и другия извод на съда за липса на мотиви, на посоченото основание за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Нито в обяснителната записка, нито в решенията на ОбЕСУТ или пък в другите, съпътстващи административната преписка документи, се съдържат фактически обстоятелства за наличие на съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия при които е бил одобрен плана, налагащи изменението му. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл. 146, т. 3 от АПК. Настощият състав споделя и другия правен извод на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречието й с ОУП-приложение № 2, на гр. Пловдив, в частта относно устройствените показатели за застрояване, установени от приетата СТЕ. Незаконосъобразният ПУП-ПРЗ обуславя и незаконосъобразност на одобрения РУП, тъй като последния се изработва въз основа на изработеното изменение на ПУП-ПРЗ. Ето защо като е приел, че оспорените заповеди са незаконосъобразни и ги е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касаторите за неправилност на обжалваното решение. Безспорни са данните по делото, че в оспорените актове липсват мотиви. Мотивите не могат да се предполагат, а трябва да са изрично посочени във всеки акт. Съобразно изложеното по-горе, неоснователно се поддържа, че УПИ VII не е в обхвата на ПУП-ПРЗ, а само на РУП и че съгласието на ответницата Събина Ангелова не е било необходимо за изработването на РУП. Това съгласие е необходимо за ПУП-ПРЗ и след като липсва, ПУП-а не е следвало да бъде одобряван, а в резултат на това и РУП. Невярно се поддържа, че ПУП-ПЗ не засяга УПИ VII. Видно от графичната част на този ПУП-ПЗ, за УПИ VII се предвижда надстрояване с 1 етаж, т. е 5 етажна сграда, вместо съществуващата по стария план 4 етажна, което означава, че УПИ VII е в обхвата му. С предходна заповед от 18.11.1988 г. /стр. 179/ и графичната й част /стр. 180/, за изменение на ЗРП, се предвижда промяна в застрояването на съседния УПИ VIII-1859, на калкан със сградата в УПИ VII, т. е не касае застрояването в УПИ VII, което е триетажно. Съобразно този резултат, основателно е искането на ответника Събина Ангелова за присъждане на разноските пред касационната инстанция в размер на 800 лева, видно от договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80, ал. 1 от ГПК, за сметка на касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение