Решение № 277 от 21.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 171/2010 г.

Решение № 277 от 21.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 171/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 359/2009 г. на Окръжен съд - София и отмяна на постановеното по него решение от 30.12.2009 г. В ЧАСТТА, в която е отменена присъда № 18/30.05.2007 г. на Районен съд - Сливница относно приложението на чл. 251, ал. 2 от НК - отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението - 149 835 евро с левова равностойност 293 051, 79 лв. и е постановено връщане на тази парична сума на сръбския гражданин Г. М. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въпреки указанията на ВКС, III н. о., дадени в отменително решение № 268/16.07.2009 г. по н. д. № 260/2009 г., Софийският окръжен съд не ги е спазил, като не е изследвал в нужната степен на обективност и пълнота съобразно изискванията по чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 и 5 от НПК произхода на недекларираната валута и връзката й с паричната сума, собственост на св. Г, както и основанието за предаването й на подсъдимия А. Претендира се отмяна на въззивното решение в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския окръжен съд. Осъденият не се явява, като ч. защитника си изразява становище за неоснователност на направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. Настоящото производство, инициирано по искане на Главния прокурор, е второ по ред с идентичен предмет. С решение № 268/16.06.2009 г., постановено по н. д. № 260/2009 г., ВКС, III н. о., е възобновил ВНОХД № 570/2007 г. на Софийски окръжен съд, като е отменил постановеното по него решение от 23.12.2008 г. В ЧАСТТА относно отмяната на присъда № 18/30.05.2007 г. по НОХД № 399/2006 г. на Районен съд - Сливница, касаеща отнемането на основание чл. 251, ал. 2 от НК на предмета на престъплението (149 835 евро с левова равностойност 293 051, 79 лв.) и е върнал делото за ново разглеждане. С понастоящем атакуваното въззивно решение от 30.12.2009 г. по ВНОХД № 359/2009 г. Софийският окръжен съд отново е отменил първоинстанционната присъда на РС - Сливница в частта относно приложението на чл. 251, ал. 2 от НК и е върнал паричната сума от 149 835 евро с левова равностойност 293 051, 79 лв. на сръбския гражданин Г. М. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение указанията на ВКС относно пълното и обективно изследване на обстоятелствата за връзката между паричната сума, собственост на св. Г предмета на престъплението, което е довело и до неправилно приложение на закона, са основателни. В цитираното решение ВКС е констатирал, че е налице съмнение относно идентичността между твърдяната за собствена сума на св. Г съответно предоставената и иззетата такава от подсъдимия, като е върнал делото за пълно и обективно изследване на тези въпроси. Акцентирал е върху липсата на представено пълномощно на подсъдимия от фирмата на М., за което е твърдял, че му е дадено с посочен конкретен мандат. След връщане на делото за ново разглеждане Софийският окръжен съд е провел съдебно следствие, провел е разпит на св. Г, след което е дал ход на съдебните прения. Не е приобщил нито едно от писмените доказателства, представени при предходното въззивно разглеждане по ВНОХД № 5* г., относими към изследване на въпроса за собствеността на валутата (вж. л. 106-123), както и не е изслушал непосредствено или приобщил по предвиден в НПК ред назначената експертиза № 11/19.03.2008 г. (л. 82), касаеща левовата равностойност на валутата. Същевременно, в мотивите си е обсъждал всички посочени писмени материали, въз основа на които е приел, че собственик на валутата е именно св. Г. Доверявайки се на соченото от св. М съобщеното от подсъдимия е приел, че недекларираната валута е същата, която М. му е предоставил, за да купува офис в България. Не е обвързал по никакъв начин съображенията си с указанията на ВКС, които са изисквали проверка на обясненията на подсъдимия Н по въпроса дали действително е имал пълномощно да купува помещение от името на фирмата "Г" няколко месеца преди случая, както е заявил в с. з. на 11.04.2007 г. (вж. л. 132 от НОХД № 399/06 г.). Основаването на съдебните заключения, довели до отмяна приложението на чл. 251, ал. 2 от НК и връщане на предмета на престъплението на св. М, върху писмени доказателства, които въззивният съд не е приобщил по надлежен процесуален начин, отсъствието на задълбочена проверка на обясненията на подсъдимия, вкл. в аспекта указан от ВКС, което е изисквало и съпоставка с показанията на св. М (дадени при второто въззивно разглеждане), както и с всички останали писмени и гласни доказателствени източници, е достатъчно за да се приеме, че по делото са реализирани съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение и на материалния закон, налагащи отмяна на въззивния акт в посочената от Главния прокурор част и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския окръжен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. При новото разглеждане и за да не се мултиплицират вече констатирани нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 и 5 от НПК, се налага въззивният съд да инкорпорира по надлежен процесуален ред всички писмени доказателства, представени пред различен въззивен състав, касаещи собствеността върху сумата, получена в личен дял от св. М, а също и експертното заключение за левовата равностойност на валутата, внимателно да съпостави писмените доказателства с обясненията на подсъдимия Н показанията на св. М, като представи аргументиран отговор по какви причини приема, че е налице идентичност между предмета на престъплението и сумата, собствена на св. М, която той да е предал на подсъдимия Н което е същностния въпрос, от чието разрешаване зависи приложението на чл. 251, ал. 2 от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение