Решение № 12804 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Х. против решение 20172 от 11.06.2025 г., постановено по адм.д. 1591/2025 г. по описа на Административен съд София град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът управителят на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Б. Ц. Х. против заповед 56/29.01.2025 г. на управителя на НОИ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на служителката от старши експерт по осигуряването в отдел Методология на осигурителния архив, дирекция Електронен обмен, дигитализация и архиви - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът се позовава на приложените по делото длъжностни разписания от 01.01.2025 г. и от 01.02.2025 г. и приема, че длъжността старши експерт по осигуряването в отдел Методология на осигурителния архив е закрита, а считано от 01.02.2025 г. позицията главен експерт по осигуряването в отдел ДЕОА е увеличена с една щатна бройка. Прави извод, че при изменение на щатното разписание административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, която му дава правомощия да премахва отделни длъжности, да създава нови или да прави промени в числеността на щатните бройки, с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК в решението липсват фактически установявания за релевантните за спора факти, представените доказателствата са изброени, но не са обсъдени и анализирани от съда. Съдът не обсъжда приложените по делото длъжностни характеристики, както и поименното разписание в сила от 01.02.2025 г., видно от което е, че създадената нова щатна бройка за длъжността главен експерт по осигуряването, в отдел Дегитализация и електронен осигурителен актив в дирекция Електронен обмен, дегитализация и архиви, е вакантна. Предвид твърденията на служителката, че не е налице съкращаване на заеманата от нея длъжност, като система от функции, задължения и изисквания, то съдът е следвало да установи вакантната позиция, за длъжността главен експерт по осигуряването в дирекцията, идентична ли е с длъжността, заемана от жалбоподателката. Съдът е следвало да обсъди събраните по делото доказателства и направи изводи, какви са правомощията на двете длъжности, изискванията за заемането им, сравними ли са същите и от тук налице ли е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Действително в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да извършва организационни промени в рамките на нормативно определената структура и численост със съответния устройствен правилник, но заповедта за прекратяване на служебното правоотношение следва да е съобразена и с целта на закона, което е едно от основанията за нейната законосъобразност съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. Липсата на мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми са довели до необосновано решение, постановено и в противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован, поради което следва да бъде отменен. Липсата на мотиви в подкрепа на направените от съдебния състав изводи препятстват произнасянето на настоящата инстанция по същество, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,