Решение № 9213 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2016 г.

Решение № 9213 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за личните данни /КЗД/ против решение № 7083/18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 8749/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено нейно решение № Ж-1042/2014 от 30.07.2015 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - "ПРОКРЕДИТ БАНК/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, със седалище град С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Златкова оспорва касационната жалба. Ответниците - В. Т. С. от град С., "ЕОС Сървисиз" ЕООД - град С. и "ЕОС Матрикс" ЕООД град С. не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната и частната жалби и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба са подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 и по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменено изцяло решение № Ж-1042/2014 от 30.07.2015 г. на КЗД, в частта, с което е обявена жалба, рег. № Ж-1042/20.11.2014 г., подадена от В. Т. С., за основателна и на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е наложена на "ПРОКРЕДИТ БАНК/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание- имуществена санкция, в размер на 1 700 лева, за нарушение на чл. 23, ал. ЗЗЛД. Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти по делото: На 09.04.2009 г. ЕТ "Т. Д. Н.", открива като титуляр банкова сметка в "П. Б. " ЕАД и упълномощава лицето В. Т. С. с разпоредителни правомощия по банковата сметка. ЕТ е собственост на лицето Д. Т. Н., с адрес на управление в гр. С., бул. " Д. Н." .№..., вх. "...", ет. ..., ап. .... Установено е също така, че на основание договор за услуги по събиране на вземания от 06.08.2009 г. и тристранно споразумение от 27.03.2014 г., "прокредит банк" ЕАД възлага на "ЕОС Сървисис" ЕООД да организира извънсъдебни действия за събиране на вземания, включващи главница, лихва, разноски, такси, комисионни и др. на банката от трети лца- длъжници. Сочи се, че задължение на ЕТ "Таникс -Д. Н." към жалбоподателя, възникнало поради непогасени задължения за дължими такси за обслужване на сметката, задължението е възложено на колекторска фирма с възлагателен файл. В него са посочени титуляра на сметката- ЕТ, лицата със спесимен- В. Т. С. и Д. Т. Н., с посочени два телефонни номера. Тези данни са предоставени от Д. Н. на "Прокредит банк", ЕАД при искането за разкриване на банкова сметка. В изпълнение на договорните си задължени "ЕОС Сървисис " ЕООД- изпраща на адрес гр. С., бул. " Д. Н." .№..., вх. "...", ет. ..., ап. ... писма адресирани до ЕТ и посочен адресат - В. Т. С. Във връзка с получените писма и по повод проведени телефонни разговори с нея по повод задълженията на ЕТ, В. С. подава жалба до КЗЛД, с твърдение за незаконно обработване на личните й данни, въз основа на което е образувана проверка, приключила с оспорения пред първоинстанционния съд акт. При така обсъдените доказателства АССГ правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила. Неправилни са обаче изводите му за наличие на допуснато нарушение на материалноправните норми и за недоказаност на установените от КЗЛД нарушения на разпоредбите на ЗЗЛД. Необосновани са изводите на АССГ, че административният акт не съответства на материалноправните изисквания на закона и извършеното нарушение от страна на жалбоподателя е неправилно квалифицирано от КЗЛД като нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Решаващият извод на съда е, че с предоставянето на личните данни на Соколова от страна на банката на трето лице- колекторска фирма - представлява допълнително обработване на лични данни, което е несъвместимо с целите за които личните данни са били събрани и представлява нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 2 ЗЗЛД, но не е нарушение на чл. 23, ал. 1 с. закон. Неправилен извод на съда, несподелян от настоящата инстанция. Съдържанието на сочените законови разпоредби, е следното: Ал. 2 на чл. 2, т. 2 -Личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели, с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон; Чл. 23, ал. 1 -Администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни. Анализът на събраните пред първоинстанционния съд доказателства сочи, че в конкретиката на разглежданият спор, установимост и доказаност на нарушението от страна на администратора на лични данни именно на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. "П. Б.-Б." ЕАД- в случая не е предприела необходимите мерки за да защити личните данни на Соколова, като е предоставила "ан блок" цялата налична при себе си информация на колекторската фирма. След като е установила нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, в унисон с правомощията си по закон- КЗЛД е санкционирала нарушителя. Ирелевантно е, дали в случая са допуснати и нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД и компетентния орган е санкционирал същите. Предвид на изложеното, като е отменил решението на КЗЛД, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Прокредит банк България " ЕАД- срещу оспореното решение на КЗЛД. Съобразно изхода на делото пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на касатора, на същият следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева за тази инстанция.