Решение № 13593 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2017 г.

Решение № 13593 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. П. от [населено място] срещу решение № 57 от 06.06.2017 г., постановено по адм. д. № 90/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Национален осигурителен институт - София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск. К. Петрова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК по следните съображения: С обжалваното решение АС- Габрово е отхвърлил изцяло предявения от А. П. от [населено място] срещу НОИ – София иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – претърпени болки и страдания, резултат от упражнен от служителите на ответника морален тормоз в размер на 57 000 лв. Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Маджарова посочва в единственото, проведено по делото съдебно заседание, че претендира вредите от незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № 1023-07-17 # 6 от 06.12.2016 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – гр. Габрово, с което образуваното по двете молби на П. вх. №№ 1023-07-17/20.10.2016 г. и 1023-07-18/20.10.2016 г. за отпускане на добавки по чл. 9 от ЗПГРРЛ административно производство е спряно до произнасяне на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ. За да стигне до този правен резултат и след подробен анализ на изискването за кумулативната наличност на всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на НОИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове при и по повод упражняване на административна дейност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел иска за допустим, но неоснователен. На първо място съдът е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите. Ищецът твърди, че претендираните от него неимуществени вреди са причинени от незаконосъобразното Разпореждане № 1023-07-17 # 6 от 06.12.2016 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – гр. Габрово за спиране на административното производство по подадените от П. две молби за определяне на добавка към пенсията му по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Въпреки обстоятелството, че същото разпореждане е връчено на ищеца по надлежния ред и въпреки факта, че в административния акт изрично е посочен редът и срокът за обжалването му, по нарочно изявление на процесуалния представител на П., направено в с. з. на 18.05.2017 г., ищецът не е упражнил правото си на жалба, в резултат на което като необжалвано процесното разпореждане е влязло в сила. Предвид липсата на първата от кумулативно предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, както и предвид липсата на надлежни доказателства за реално претърпени от ищеца вреди от вида на твърдените, съответно – за размера на същите, както и за наличие на причинно-следствена връзка между разпореждането и претендираните вреди, административният съд е отхвърлил изцяло предявения срещу НОИ иск. При извършената от настоящия състав на ВАС задължителна служебна проверка за допустимост на атакуваното съдебно решение, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК императивно въвежда единствено изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – административният акт, от който се претендират вредите, да е отменен по административен или съдебен ред преди предявяването на иска. Както правилно е установил първоинстанционният административен съд, Разпореждане № 1023-07-17 # 6 от 06.12.2016 г. на ръководителя "ПО" пр ТП на НОИ – гр. Габрово, от което след изрични указания на съда и след уточнение от страна на процесуалния представител на А. П. адв. Маджарова, направено устно в съдебно заседание от 18.05.2017 г., ищецът претендира вредите, не е обжалвано от А. П., поради което е влязло в сила- обстоятелство, саниращо евентуалната му унищожаемост и водещо до извод за законосъобразността му. Обосновано АС-Габрово е заключил, че по делото липсват данни за каквито и да било незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служителите на НОИ при и по повод дейността им, които да увреждат А. П. и чието овъзмездяване същият да претендира. Касаторът едва с касационната си жалба сочи ново основание за исковата си претенция – претендира вредите от грубото отношение на служителите на ТП на НОИ- Габрово, които не му били разяснили правата му по повод подадените от него две молби, предмет на цитираното по-горе разпореждане за спиране на административното производство, с което го били лишили от възможността му да се защити. Подобно изменение на основанието на иска е недопустимо предвид императивната норма на чл. 214, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото – прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение