Решение № 1175 от 3.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Златева срещу Решение 2800 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело 4772/2021 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Дуевски в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Ответникът В. Василев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, против Решение Ж-242/02.04.2021 г. на Комисията на енергийно и водно регулиране, с което са дадени указания на дружеството да възстанови водоподаването към Хотел, апартаментен тип със заведение за обществено хранене в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър в 7 работни дни от получаване на решението и се представи информация за изпълнение на указанието. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение след извършване на процесуални действия по събиране на доказателства в проведеното на 22.03.2022 г. съдебно заседание по делото. Видно от протокола за това заседание той не е подписан от председателя, които е и докладчик по делото и председателстващ заседанието. По аргумент от разпоредбата на чл. 150 ГПК приложим съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в хода на съдебното заседание съдопроизводствени действия, като протоколът е официален документ, доказващ извършването на тези процесуалните действия от съда и от страните. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря, съобразно чл. 150, ал. 5 ГПК. Двата подписа са необходими за валидността на протокола, в обратния смисъл е налице т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола т.е. процесуалните действия се смятат за неизвършени, по аргумент от чл. 152, изр. 2 ГПК. Решението, основано на такива процесуални действия,се явява постановено при съществено процесуално нарушение. В конкретния случай, обжалваното съдебно решение е постановено след открито съдебно заседание на 22.03.2022 г., в което заседание са извършени процесуални действия по събиране на доказателства, съдебния протокол от която дата е неподписан от председателя на състава, следователно постановеното въз основа на него съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, какъвто довод е направен в касационната жалба. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,