Решение № 12811 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 77 от 19.04.2021г., постановено по адм. д. 65/2021 г. Административен съд Ямбол, трети състав, е отхвърлил жалбата на ВЕНДО 06 ЕООД, ЕИК[ЕИК], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 08 0051799 от 18.01.2021г. на , началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ВЕНДО 06 ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, [адрес], представлявано от В. Араванов, чрез процесуалния си представител адв.И. Гиргинова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Ямбол е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Ямбол и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски за всички инстанции. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Д. Илиева-Колева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна/съгласно приложените към жалбата доказателства/ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на ВЕНДО 06 ЕООД, ЕИК[ЕИК], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 08 0051799 от 18.01.2021г. на , началник на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС и чл.187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект платен паркинг, находящ се в гр.Ямбол, ул.Жорж Папазов 20, стопанисван от ВЕНДО 06 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, в това число обстоятелствата по извършената проверка, събрани доказателства по образувано административно-наказателно производство срещу жалбоподателя за допуснатото нарушение на ЗДДС. Решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите на чл.22 и чл.23 ЗАНН, регламентиращи принудителните административни мерки, както и относимите разпоредби на ЗДДС. 2. Изложени са мотиви защо първоинстанционният съд приема, че от страна на дружеството жалбоподател е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС, като са цитирани и свързаните с нея разпоредби на чл.118,ал.3 ЗДДС и чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н 18/2006г. , както и доказателствата, които го установяват. 3. Прието е, че при налагане на мярката административният орган е изложил всички фактически и правни основания за издаване на заповедта, като е съобразил принципа за съразмерност установен с чл.6,ал.2 АПК, а оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. 4. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административният орган не е следвало да издава заповед за налагане на ПАМ преди да бъде издадено и връчено наказателно постановление. 5. Накрая в решението са изложени и аргументи защо първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Ямбол е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на ВЕНДО 06 ЕООД, ЕИК[ЕИК], се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК - допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосновани с необсъждане на ангажирани от страната доказателства. Преобладаващите оплаквания са свързани с неправилно приложение на материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Преди да пристъпи към обсъждане на касационните оплаквания, следва да бъде уточнено, че съгласно чл.208 АПК, предмет на съдебен контрол в касационното производство е първоинстанционното съдебно решение. В този смисъл предмет на обсъждане следва да бъдат само оплакванията, свързани с неправилност на съдебния акт, а тези свързани с пороци на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, а в някои части на жалбата се споменава и наказателно постановление, не следва да бъдат обсъждани. Също така, преобладава част от оплакванията са свързани с допускането на предварително изпълнение на заповедта, а това е обстоятелство, което не е предмет на първоинстанционен съдебен контрол. Направените оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон, и по специално, че не са налице условията за издаване на заповед за налагане на ПАМ, са неоснователни. От тълкуването на нормата на чл.186 ЗДДС следва извод, че при всички случаи на допуснато нарушение, от типа на посочени в алинея първа, административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, т.е. същият действа при условията на обвързана компетентност. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства, най-вече от представения протокол за установяване на административно нарушение, се установява по несъмнен начин, че от дружеството е допуснато нарушение на чл.186,ал.1,т.1,б.а ЗДДС неиздаване на съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, свързани с изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед е в съответствие с целта на закона и че при издаването на заповедта е спазен принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК. Неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ правилно е квалифицирано от административният орган в смисъл, че е създадената организация в обекта, която води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. За изграждането на изводите в тази насока са отчетени три безспорно установени обстоятелства сумата, за която не е издаден касов бон, установената положителна касова наличност, среднодневния оборот на обекта. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че издаването на заповедта е в съответствие с целта на закона за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях чл.22 ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция споделя и аргументите на административния съд, че при издаването на заповедта е спазен принципа за съразмерност, установен с чл.6,ал.2 АПК. Вярно е, че сумата от 1лв., за която не е издадена касова бележка, е минимална и на пръв поглед би могло да се говори за маловажно или малозначително нарушение. Като обаче се отнесат другите обстоятелства по случая констатирана положителна касова наличност от 30лв. /или не отчетени 30 парко-часа при единична цена 1лв. за час/, и дневният оборот на обекта168,21лв., нарушението не може да бъде разглеждано като маловажно, тъй като става въпрос за укриване на дневен оборот в рамките на 15% - 20%. Определеният срок на мярката от 14дни е около или малко по средния и с оглед изложените факти и обстоятелства административният съд правилно е приел, че същият е съразмерен. В тази насока следва да бъде допълнено, че в хода на първоинстанционното дело от административния орган са ангажирани доказателства/предупреждение 176780-0094371/18.12.2015г. и наказателно постановление 303777-FF45711/05.12.2017г./, които установяват, че в предходни периоди дружеството е имало подобно поведение, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за извършени услуги. Същите не са взети предвид при определяне на срока на мярката, макар че съставляват доказателства, обосноваващи и по-голям размер срок на действие на същата с оглед системното неизпълнение на подобен род задължения. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон, свързани с това, че при заповедта е била издадена преди да бъде издадено наказателно постановление, са неоснователни. Макар и да произтичат от един и същ юридически факт неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон при извършена доставка на стока или услуга, административно-наказателното производство и това по издаване на заповед за налагане на ПАМ имат самостоятелно съществуване и не се намират във връзка на зависимост от вида на сочената от касатора. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата срещу същата, Административен съд Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати Националната агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв. , съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,