Решение № 13231 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) против Решение 982/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 10179/2023 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил изцяло Заповед РД-253С-449/02.10.2023г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и е осъдил НЗОК да заплати на Фарма Беллис" ЕООД, сумата от 50 лв., разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание чрез пълномощник главен юрисконсулт Х. Тодоров поддържа жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба - Фарма Беллис" ЕООД в писмено становище чрез пълномощник адвокат М. Ангелов от 21.03.2024 г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира процесната касационна жалба за неоснователна. С обжалваното първоинстанционно съдебно решение Административен съд София град е приел за установено, че със заповед от 04.08.2023г., на основание чл.72, ал.9 и ал.10 от ЗЗО, чл.36, ал.1, т.1 и чл.52, ал.2 от индивидуалния договор за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, управителят на НЗОК е наредил по отношение на аптека Беллис", собственост на Фарма Беллис" ЕООД, находяща се в гр.София да бъде извършена проверка по изпълнение на Индивидуален договор 227780/16.12.2021г.. Посочени са срокът за извършване на проверката и длъжностните лица, които следва да я извършат. Препис от заповедта е получен от стажант-фармацевт Т. Т.. Проверката е извършена в периода от 07.08.2023г. - 11.08.2023г. от определените със заповедта длъжностни лица. Съставен е констативен протокол (КП) РД-25-561-1/07.08.2023 г., който е връчен на Т. Т. на 07.08.2023 г.. В преписката е приложено обяснение от Т. Т., според което е на преддипломен стаж и на 07.08.2023г. е работила в аптеката без магистър фармацефт, като е изпълнявала рецепти от 2058 до 2064. С писмо, постъпило на 29.08.2023г. в НЗОК, директорът на СЗОК е уведомил, че е постъпило възражение с вх. 22-7780-2/14.08.2023 г. срещу КП РД-25-561-1/07.08.2023 г.. Издадена е оспорената заповед, с която предвид разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от индивидуалния договор (ИД) са наложени следните санкции: по т.1 (за нарушение на чл.6, ал.1 от ИД и съгласно чл.50, ал.1, т. 1 от договор 227780/16.12.2021г.) - прекратяване на договора и по т.2 (за първо нарушение на чл.8, ал.1, т.6 от ИД и съгласно чл.50, ал.1, т.6, б."а" от договор 227780/16.12.2021г.) - финансова неустойка в размер на 50,00 лв.. На 10.10.2023г. в НЗОК е постъпило писмо от директора на СЗОК, с приложено решение 06/28.08.2023г. на Арбитражната комисия към СЗОК относно постъпилото възражение от дружеството ответник по касацията срещу КП. С посоченото решение е прието за основателно възражението за констатираното в т.1 нарушение от Констативния протокол относно инцидентно отсъствие на магистър фармацевт Р. Н. от аптеката извикана по спешност поради инцидент с възрастен родител и обслужване на пациенти от стажант магистър фармацевт Т. Т., след задължителна консултация по телефон от магистър фармацевт Р. Н. преди предприемането на всякакви действия по отпускане на лекарствени средства. Решението е взето след гласуване с два гласа против" и четири гласа за". Съдът е обосновал тезата, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, като при постановяване на административния акт по т.1 органът не е взел предвид решението на Арбитражната комисия, прието на 28.08.2023г. и касаещо констатациите по т.1 на КП. В случая вместо да прекрати производството по т. 1 от КП, където констатациите са отхвърлени от арбитражната комисия, административният орган е наложил санкция за това нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо процесуалната незаконосъобразност на издадената заповед. По т.2 от КП приел, че не е установено посоченото нарушение от представените по преписката и делото доказателства. При тези мотиви е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено при правилно прилагане на закона (чл.76, ал.З и ал.4 от ЗЗО и чл.40, ал.1 от договор 227780/16.12.2021 г. и чл.39, ал.1 от Инструкция РД-16-46 от 3.07.2023г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване на НЗОК), противно на твърдяното от касатора. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Следва да се посочи, че съгласно чл.75 ал.7 от ЗЗО арбитражната комисия се произнася с решение в двуседмичен срок от получаване на преписката. В нормативния акт и тези по приложението му не е предвиден срок за изпращането на това решение на административния орган. В случая НЗОК е уведомено преди издаването на обжалваната заповед за постъпило възражение против КП РД-25-561-1/07.08.2023г., което е следвало да бъде разгледано от арбитражна комисия по чл.75 ал.1 от ЗЗО. Като не е изчакал произнасяне на арбитражната комисия, административния орган е издал акта в противоречие с изискванията на закона. По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна проверяваното решение на Административен съд София град следва да се остави в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът има право на разноски, но доказателства за такива не са представени, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение