Решение № 5680 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2020 г.

Решение № 5680 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Атан" ООД против решение № 1125/27.08.2020 г. по адм дело № 774/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-02000219006843-091-001/6.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, в частта потвърдена с Решение № 48/18.03.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че органите по приходите са били длъжни да възстановят сумите, събрани въз основа на нищожен акт. Неправилно е прието, че дружеството е причинило вреда на държавния бюджет. В решението неправилно се приема, че дружеството е задължено лице, доколкото е единствено фактически платец на данъка. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АС-Бургас е бил Ревизионен акт № Р-02000219006843-091-001/6.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, в частта потвърдена с Решение № 48/18.03.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Бургас при ЦУ на НАП, с който на касационния жалбоподател са установени задължения, произтичащи от невнасяне в срока по чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ на дължимия данък върху изплатените през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. дивиденти на съдружници, както следва: за първото тримесечие на 2013 г. лихви в размер на 8 054. 70 лева; за първото тримесечие на 2014 г. лихви в размер на 8 452. 65 лева; за първото тримесечие на 2015 г. лихви в размер на 2 767. 77 лева; за първото тримесечие на 2016 г. лихви в размер на 3 141. 40 лева; и за първото тримесечие на 2017 г. лихви в размер на 1 525. 40 лева, или общо 23 941. 92 лева. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма. Счел е, че липсват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. АС-Бургас е стигнал до извод, че страните не спорят по фактите, установени в ревизионното производство както и не е спорен и размерът на лихвите за просрочие. За да отхвърли жалбата срещу РА, административният съд е приел, че размерът на получения дивидент се удостоверява със справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, поради което и не би могло да се приеме, че съдружниците са задължени лица за данъка по чл. 38 от ЗДДФЛ. Според съда задължението се счита изпълнено от дружеството тогава, когато е извършено в предвидения от закона срок и по установения ред- дължимата сума следва да постъпи по данъчно-осигурителната сметка на дружеството, а данъкът да се декларира от същото с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО. Констатирал е, че в случая данъкът е внесен в срок, но не по данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице, а по сметка на съдружниците, получили дивиденти, и не е деклариран своевременно по установения в закона ред. Допуснатата грешка при деклариране и заплащане на данъка е довела до внасяне в държавния бюджет на суми по осигурителните сметки на лица, които не са данъчно задължени, т. е. без основание, поради което внесеният данък е недължимо платен и на основание чл. 128 от ДОПК подлежи на възстановяване. АС-Бургас е стигнал до извод, че с оглед на това, не може да бъде споделено становището, че тези суми са на разположение на държавния бюджет и не е настъпила вреда от закъсняло плащане на дължимия данък. Поради това съдът е приел, че законосъобразно са начислени лихви за невнесените в срок данъчни задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на Решение № 12953/2.10.2019 г. по адм дело № 5191/2019 г. по описа на ВАС. В своето решение касационният състав на ВАС е посочил, че лихвите върху неплатени задължения за данъци са отделен вид публично държавно вземане и не са предмет на подадените от дружеството декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, които са изпълнителни основания за принудително събиране само за декларираните главници на данъчните задължения. Именно затова е приет за обоснован правният извод на първоинстанционния съд, че с този протокол недопустимо и при пълно неизпълнение на процесуалните правила на дружеството са установени публични задължения за лихви с процесния протокол. Правилно е посочено от АС-Бургас, че съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите за просрочени данъчни задължения представляват публични държавни вземания, а в чл. 108, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че данъчни задължения се установяват с ревизионен акт. Обосновано е прието, че обстоятелството, че установените с оспорения РА задължения са събрани принудително преди неговото издаване, не е от естество да се отрази на законосъобразността на РА. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти в полза на местни или чуждестранни физически лица от източник в България се облагат с окончателен данък. Окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка за определяне на окончателния данък върху доходите от дивиденти е в размер на 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, този данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Предвид цитираните разпоредби данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти като платец на дохода. Правилни са изводите на съда, че не може да бъде споделено становището, че тъй като тези суми са били на разположение на държавния бюджет не е настъпила вреда от закъсняло плащане на дължимия данък. Допуснатата грешка при деклариране и заплащане на данъка е довела до внасяне в държавния бюджет на суми по осигурителните сметки на лица, които не са данъчно задължени, т. е. без основание, поради което внесеният данък е недължимо платен и на основание чл. 128 от ДОПК е възстановен. Поради това правилно съдът е приел, че законосъобразно на ревизираното лице са начислени лихви за невнесените в срок данъчни задължения. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като правилно постановено следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение