Решение № 2270 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2011 г.

Решение № 2270 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Хидро" ООД със седалище и адрес на управление град София е подало касационна жалба срещу решението от 29.07.2011 г. по адм. дело № 457/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е била отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № ПВЗ-00056/19.04.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен за отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - река Бърза, землището на с. Горни Лом, община Чупрене, област Видин - по заявление № ПВЗ-00056 27.05.2009 г. на "Хидро" ООД, както и жалбата на същото дружество срещу решение № ПВЗ-00056/17.05.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № ПВЗ-00056/19.04.2011 г. Направено са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отменят административните актове. Поискано е и присъждане на направените по делото разноски. Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен е поискал отхвърлянето на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Монтана не е взел становище. Кметът на община Чупрене не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление № ПВЗ-00056/27.05.2009 г. до директора на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен дружеството "Хидро" ООД със седалище и адрес на управление град София е поискало откриването на процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект - река Бърза, в землището на с. Горни Лом, община Чупрене, област Видин, за водовземане от повърхностни води с цел производство на електрическа енергия. Във връзка с постъпилото заявление директорът на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен изпратил писмо № ПВЗ-00056/31.01.2011 г. до директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Монтана, като поискал да се даде становище за това дали инвестиционното намерение ще окаже негативно влияние върху защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. С писмо № 328/4.02.2011 г. директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите уведомил изпратил отговор, според който инвестиционното предложение на "Хидро" ООД попада в защитени зони по "Натура 2000": защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" с код ВG 0001040 и защитена зона "Западен Балкан" с код BG0002002 за опазване на дивите птици. Извършена била оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на засегнатите защитни зони и било направено заключение, че при спазване на предложените смекчаващи и възстановителни мерки за предотвратяване и намаляване на отрицателните въздействия в защитените зони инвестиционното предложение няма да окаже значително негативно въздействие. Към писмото било приложено решение № МО-13-12/2008 г. по оценка на въздействието върху околната среда на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Монтана относно инвестиционното предложение: Изграждане на малка водноелектрическа централа "Бърза" на река Бърза, от кота 905 ( при водохващане) до кота 797 (долно водно ниво) с възложител "Хидро" ООД със седалище София. На основание чл. 62, ал. 1 от Закона за водите, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите - Дунавски район с център Плевен изготвил отрицателна преценка на искането за издаване на разрешително за водовземане, като се позовал на мерките в Плана за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление на водите, утвърден със заповед № РД-293/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите във връзка с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. С решение № ПВ3-00056/19.04.2011 г., на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен отказал издаването на разрешително за водовземане по заявлението на "Хидро" ООД по съображения, че заявеният участък от кота 905 до кота 797 попада в защитени зони от Натура 2000 - защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" с код BG0001040 за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна и защитена зона "Западен Балкан" с код BG0002002 за опазване на дивите птици. Административният орган се позовал на мерките, заложени в плана за управление, които се отнасят до водно тяло BG1WO600R012. Те включват: разрешителен режим за водното тяло съобразно оценка на въздействие върху околната среда / екологична оценка и/или оценка за съвместимост - раздел VII, т. 7.1, програма 7.1.9, мярка BG1MB137; ограничителен или забранителен режим при издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на водно тяло, попадащи в защитени зони към водосборите на р. Искър, р. Стакевска, р. Бърза, р. Вит, р. Осъм, р. Видима и р. Янтра - раздел 7, т. 7.1, програма 7.1.9, мярка с код BG1MB143; забрана за изграждане на нови ВЕЦ или разширяване на съществуващи във водни тела, попадащи в защитени зони - раздел 7.1, програма 7.1.9., мярка BG1MB168; недопускане на нови негативни промени в хидрологичния режим (ВЕЦ, баластриери, хидромелиорация, свързани с нови водовземания, отводнявания, и други) на природното местообитание и поддържането му в благоприятен природозащитен режим за водните тела, попадащи в защитени зони съгласно приложение 7.1.3 - раздел 7, т. 7.1, програма 7.1.9, мярка с код BG1MB170. С решение № ПВ3 -00056/17.05.2011 г. директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен поправил допуснатата в решение № ПВ3-00056/19.04.2011 г. очевидна фактическа грешка при изписването на последната цифра на мярка BG1MB168, посочена в диспозитива на решението, която да се чете "мярка BG1MB168 ", вместо "мярка BG1MB168". Административният съд приел, че административният акт, издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен, с който бил направен отказ за издаване на разрешително за водовземане на дружеството "Хидро" ООД съответства на закона. Според мотивите на решението, органът по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите е задължен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни, когато преценява искането за издаване на разрешително за водовземане. Тъй като влезлият в сила План за управление на речните басейни в Дунавски район, приложение 7.1.3., съдържал забрана за изграждане на водноелектрически централи в участъка на река Бърза, приток на река Лом, директорът на басейновата дирекция отказал издаването на разрешителното. Съдът счел за законосъобразен и издадения от същия орган акт за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № ПВ3-00056/17.05.2011 г. Мярката, послужила като основание за отказ за издаване на разрешителното била посочена вярно в мотивите на решението и погрешно - в неговия диспозитив, поради което била поправена от административния орган. Поради това съдът отхвърлил подадените жалби срещу решението за отказ за издаване на разрешително и решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 б."ж" от Закона за водите установява разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Както е посочил административният съд, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, компетентен за издаването на разрешителното, заявено от дружеството "Хидро" ООД, е директорът на басейновата дирекция в Дунавски район с център Плевен. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ преценява искането като съобразява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж. В случая директорът на басейновата дирекция е постановил отказ за издаване на заявеното разрешително, позовавайки се на предвижданията на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Разпоредбата на чл. 118, ж, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) предвижда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Както е установено по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа на река Бърза, приток на река Лом, попада в площта на защитените зони " Западна Стара планина и Предбалкан" и "Западен Балкан". В касационната жалба неоснователно се твърди, че няма акт за обявяване на тези защитени зони. Съгласно чл. 3 от Закона за биологичното разнообразие държавата изгражда Национална екологична мрежа, която включва защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии и защитени територии, които не попадат в защитените зони. С решение на Министерския съвет се обявяват списъци на защитените зони, които се обнародват в Държавен вестник. Защитените зони "Западна Стара планина и Предбалкан" и "Западен Балкан" са обявени с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г. Неоснователно е и оплакването, че съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 118ж, т. 4 ЗВ във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Нормативният акт не изисква защитените зони да са обявени за опазване на местообитания и биологични видове едновременно, както счита касационният жалбоподател. Според дефиницията на § 31а от Закона за биологичното разнообразие, предмет на защитените зони са природните местообитания и местообитанията на видове, което означава, че се опазват, както биологичните видове, така и областите, чиито характерни особености им придават специфичен облик. В касационната жалба се поддържа, че не е налице основанието по чл. 68, т. 3а ЗВ за постановяването на отказ за издаване на разрешително по заявлението на "Хидро" ООД, а именно|: невъзможност за задоволяване на искането, установена по реда на чл. 62 ЗВ. Оплакването не се оправдава от събраните по делото доказателства, въз основа на които административния съд е приел, че предвижданията на влезлия в сила план за управление на речните басейни в Дунавския район не дават възможност за удовлетворяване на искането. Разпоредбата на чл. 62 ЗВ определя параметрите на преценката на административния орган по чл. 52, ал. 1 ЗВ, която не е обвързана от тази на други органи с паралелни правомощия в областта на опазване на околната среда. Становището на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Монтана, че инвестиционното предложение на "Хидро" ЕООД няма да окаже значително негативно влияние върху защитените зони не ограничава усмотрението на органа, който е компетентен да прецени дали да даде или да откаже издаването на разрешително за ползването на воден обект при условията, предвидени от специалния закон. От една страна, инвестиционното предложение за издаване на разрешително за ползване на воден обект за производство на електроенергия не е съвместимо със забраната на чл. 118ж, т. 4 от Закона за водите, по причина, че съответният участък на река Бърза попада в защитени зони. От друга страна, предвидените в плана за управление на речните басейни в Дунавския район мерки за опазване на повърхностите води също препятстват приемането на положително решение. В Плана за управление на речните басейни в Дунавски район, приложение 7.1.3, мярка BG000503, е посочено, че съществуващите натоварвания за река Бърза, приток на река Лом, водно тяло с код BG1WO600R012, са пет малки водноелектрически централи и 12 водноелектрически централи в строителство. Като смекчаващи мерки за намаляване на въздействието върху природните местообитания, предмет на опазване на зоните, които са свързани с конкретни водни тела, в частност, за природни местообитания 3260,6510,91 ЕО, свързани с река Бърза, са предвидени недопускането на нови негативни промени в хидрологичните особености на водните тела (ВЕЦ, баластриери, строителство, свързано с нови водовземания ), както и намаляването на негативното въздействие на видовете, включени в приложение № 2 на Директива 92843ЕЕС за хабитатите - забрана за изграждане на ВЕЦ. В плана са предвидени и други мерки, свързани с установяване на ограничителен или забранителен режим при издаване на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни тела, между които и река Бърза, попадащи в защитени зони - раздел VII, т. 7.1, програма 7.1.5, мярка с код BG1MB 143 MB. Въпросът за съществуващите натоварвания на водното тяло не е обусловил решението на административния орган, така че обсъждането на броя на съществуващите водноелектрически централи на река Бърза, на което се позовава касационният жалбоподател, няма правно значение. Що се отнася до възражението, че съдът е обсъждал документ, който е на електронен носител и не е бил приобщен към доказателствата по предвидения процесуален ред, макар и основателно, то не би променило направените дотук изводи за правилността на съдебното решение. Електронният документ не е доказателствен източник, ако не носи електронен подпис, но нарушението не е съществено, тъй като фактическите констатации на решението се основават на данни, които са известни на жалбоподателя и коментирани от него в жалбата му до административния съд. Касационната инстанция намира, че съдът не е допуснал нарушение и с оглед преценката за законосъобразност на решението на директора на басейновата дирекция, с което е поправена очевидна фактическа грешка. При наличието на несъответствие между изразената и действителната воля на административния орган, което ясно се установява от съдържанието на административния акт, не може да се направи различен от този на първоинстанционния съд извод. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължат разноски на касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд аа