Решение № 1613 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 62/2018 г.

Решение № 1613 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 62/2018 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на И. Ананиева против заповед № ЗС-319/29.11.2017 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния закон и моли за отмяната й. Ответникът – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед от 17.07.1979 г. на началника на квартирно-експлоатационна и гарнизонна жилищна част, на основание чл. 1-3 от Указа за създаване на жилищен фонд при министерството на народната отбрана, Л. Рангелов и членовете на семейството му в т. ч. и жалбоподателката са настанени в жилище от ведомствения жилищен фонд на министерството на отбрана, находящо се в [населено място], [жилищен адрес]. Апартаментът е държавна собственост, предоставен на министерството на отбраната и е идентичен с процесния, видно от приложените по делото акт за държавна собственост и писмо от 07.12.2006 г. за идентичност. С решение, влязло в сила на 06.07.1984 г., е прекратен бракът, сключен между Л. Рангелов и И. Ананиева, като на последната е предоставено за ползване семейното жилище, описано по-горе. На 13.03.2007 г. между жалбоподателката и изпълнителния директор на "Изпълнителна агенция Държавна собственост на министерството на отбраната" е сключено допълнително споразумение към договор за наем от 17.07.1979 г. С писма от 18.06.2008 г. и от 22.07.2014 г., последното връчено лично на Ананаиева (л. 32) министерството на отбраната уведомява жалбоподателката, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредба за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне (отм.); и жилището следва да бъде освободено в определен срок. Въпреки това апартаментът не е освободен в посочения срок, а и след това. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с предложение за изземване на апартамента и констатация, че жалбоподателката Ананиева държи жилището без основание, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателката. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС орган и предвид приложената заповед за заместване. Същата е в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК - заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за изземване имота. При издаване на оспорената заповед са спазени и административнопроизводствените правила. След констатация, че жалбоподателката полза апартамента без основание и същата отказва да го освободи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в съответствие с правомощията си по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, предприема необходимите действия за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС, като сезира министъра на отбраната с предложение в този смисъл. Заповедта е издадена и след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи без основание от жалбоподателката. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в текста на разпоредбата и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът на жалбоподателката, че жилището е общинско, е неоснователен. Доказателства за това по делото не са ангажирани, а напротив приложите такива сочат, че апартаментът е частна държавна собственост. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания. Поради изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед - същата е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Ето защо подадената срещу този акт жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди И. Ананиева да заплати на Министерство на отбраната сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,