Решение № 10409 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Несебър, чрез процесуален представител юрк. Димитрова, срещу решение № 3471 от 21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2293/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № 2546/21.10.2025 г. на зам. - кмета на община Несебър, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ на „А-Н Москояни“ ЕООД е наредено да премахне част от ограда, изградена по имотната граница на УПИ XIV-47, кв. 13 по плана на гр. Несебър, местност „Кокалу“, попадаща в поземлен имот с идентификатор 51500.84.69, и да разчисти терена. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, като излага съображения, че дружеството е било редовно уведомено за извършването на проверката, имало е възможност да участва в нея и впоследствие е представило писмено становище по констатациите на комисията. Поддържа се, че правото на защита на адресата не е било ограничено и че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което оспорената заповед да бъде оставена в сила, както и присъждане на направени по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „А-Н Москояни“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Драгнев, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованото лице от комисията е императивно и че предоставената след съставянето на протокола възможност за писмени възражения не може да замести предвиденото в закона изслушване. Излага и доводи относно собствеността върху процесния поземлен имот, като се позовава на висящото производство по оспорване на експертната оценка, изготвена във връзка с одобрения подробен устройствен план, както и на конституционните гаранции за неприкосновеност на частната собственост и изискването за предварително и равностойно обезщетяване при принудително отчуждаване. Върховна касационна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „А-Н Москояни“ ЕООД срещу заповед № 2546/21.10.2025 г. на зам. - кмета на община Несебър, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ на дружеството е наредено да премахне част от ограда, изградена по имотната граница на УПИ XIV-47, кв. 13 по плана на гр. Несебър, местност „Кокалу“, попадаща в поземлен имот с идентификатор 51500.84.69, и да разчисти терена. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Приел е обаче, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизслушване на заинтересованото лице от комисията по чл. 196 ЗУТ преди изготвянето на протокола от проверката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованото лице от назначената комисия. Съгласно цитираната разпоредба комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира необходимите данни относно вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица, след което въз основа на установеното отразява констатациите си в протокол и предлага на кмета на общината строежът да бъде поправен, заздравен или премахнат. От систематичното тълкуване на нормата следва, че изслушването на заинтересованите лица е задължителен етап от регламентираната процедура по установяване на релевантните факти и обстоятелства, който предхожда отразяването на констатациите в протокол и формулирането на предложението на комисията до кмета на общината. По делото не се съдържат данни, че в хода на проверките служителите на община Несебър, комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, са изслушали заинтересованото лице – представител на дружество „А-Н Москояни“ ЕООД по смисъла на императивната разпоредба на чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Неизслушването на лицето представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на дружество „А-Н Москояни“ ЕООД и се отразява на правилността на постановения административен акт. Уведомяването на заинтересованите лица, че предстои извършване на оглед на имота, и възможността за представяне на възражения след съставяне на констативния протокол не удовлетворяват изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. Налице е и нарушение на общите разпоредби на чл. 34 - чл. 36 АПК, които гарантират участието на страните в административното производство и изясняването на спорните факти и обстоятелства чрез предоставяне на възможност на страните да ангажират доказателства и да направят възражения преди издаването на акта, който би ги засегнал неблагоприятно. Обстоятелството, че дружеството е било уведомено за датата и часа на проверката, не е достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е изпълнено. Редовното уведомяване предоставя възможност на заинтересованото лице да участва в производството, но само по себе си не доказва, че предвиденото в чл. 196, ал. 2 ЗУТ изслушване действително е проведено. Неявяването на надлежно уведомено лице може да бъде съобразено при преценката на конкретните обстоятелства, но не освобождава административния орган от задължението да установи спазването на законовата процедура. Неоснователно е и възражението, че последващото връчване на протокола и предоставянето на срок за писмени възражения са достатъчни, за да се приеме, че правото на защита на дружеството е било гарантирано в необходимия от закона обем. Изслушването по чл. 196, ал. 2 ЗУТ има самостоятелно процесуално значение. То е предназначено да осигури възможност заинтересованото лице да изложи становището си пред комисията, преди тя да приключи проверката, да обобщи установените факти и да направи предложение относно последващите действия на административния орган. Последващото представяне на писмено становище след съставянето на протокола не е равнозначно на изслушване в предвидения от закона момент и не може автоматично да санира допуснатото нарушение. От материалите по делото се установява, че в писменото си становище дружеството е изложило възражения относно наличието на висящо съдебно производство, свързано със собствеността върху поземлен имот с идентификатор 51500.84.69. Това обстоятелство потвърждава, че дружеството е имало възражения, които е счело за относими към административното производство. Не може да се приеме, че последващото им писмено излагане заличава задължението на комисията да осигури изслушване преди приключване на работата си. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като засяга установяването на фактите и обстоятелствата, въз основа на които комисията формира своето предложение, а впоследствие административният орган упражнява предоставените му правомощия по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Неизпълнението на това задължение препятства пълноценното участие на заинтересованото лице в административната процедура и създава възможност за постановяване на акт при непълно изясняване на релевантните обстоятелства. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 3 АПК. Изложените в касационната жалба доводи, че материалноправните предпоставки по чл. 195, ал. 5 ЗУТ са налице, не променят този извод. Законосъобразността на административния акт предполага кумулативно наличие на материалноправните предпоставки и спазване на установените административнопроизводствени правила. Установяването на обстоятелства, които биха могли да обосноват предприемането на мерки по отношение на оградата, не дерогира задължението на административния орган да спази стриктно установения в закона ред за тяхното предприемане. Неоснователно е и позоваването на обществения интерес от реализиране на предвидената с подробния устройствен план второстепенна улица. Значимостта на това мероприятие не може да обоснове отклонение от императивните изисквания на ЗУТ. Защитата на обществения интерес следва да се осъществява чрез законосъобразни административни действия, при спазване на гаранциите за участие и защита на заинтересованите лица. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,