Решение № 11412 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2012 г.

Решение № 11412 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11595/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) срещу решение № 4693/13.08.2012 г., постановено по адм. дело № 10449/2011 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). С обжалваното решение е отменена издадената от касационния жалбоподател заповед № ОЧ-31/2.2011 г., с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ, чл. 85, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е заповядано принудителното настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - МВР, на чужденеца Хогер Салех Али (Hoger Saleh Ali), гражданин на Сирия. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в издадената заповед липсват мотиви за невъзможността да бъдат приложени други ефективни, но по-леки средства за изпълнение на заповедта за наложената принудителна административна мярка (ПАМ). Счита за неправилен извода за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед поради неспазено изискване за обоснованост на мотивите. Оспорва преценката на съда, че заповедта е издадена в нарушение на Директива 2008/115/ЕО. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът - Хогер Салех Али, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за основателна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел оспорената пред него заповед за издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Счел е, че в заповедта не са изложени мотиви за невъзможността да бъдат приложени други ефективни, но по-леки средства за изпълнение на заповедта за наложената ПАМ. Не е обоснована необходимостта от принудителното настаняване с действията, които следва да се извършат за извеждането на чужденеца от страната. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че със заповед № ОЧ-29/2.11.2011 г. г. на директора на ГДГП на Хогер Салех Али е наложена ПАМ по реда на чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ - "Принудително отвеждане до границата на Република България", поради това, че на 1.11.2011 г. е задържан без валиден документ за самоличност и не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. С оглед наложената му ПАМ, отчитайки нелегалното преминаване на държавната граница, обстоятелството, че заявената цел на влизането в страната е да използва Република България като транзитен пункт за преминаване към Западна Европа, директорът на ГДГП е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ и да реализира целта на пътуването си, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед № ОЧ-31/02.11.2011 г. за настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Настоящата инстанция счита, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ ("принудително отвеждане до границата") чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, но е извел от тях неправилни правни изводи. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з. е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Изпълнени са изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му (същият няма документ за самоличност). Ето защо следва да се приеме, че правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България, са упражнени законосъобразно, като мотивите за заповедта се съдържат както в нея, така и в предложение с рег. № 49411/2.11.2011 г. на началник отдел "ОИД" - ГДГП. Настоящата инстанция не споделя изводите на АССГ за несъответствие на заповедта с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, възприето като основание за отмяната. Основателни са възраженията на касатора, че Директивата е коректно транспонирана във вътрешното ни законодателство и при издаването на оспорената заповед са спазени разпоредбите на ЗЧРБ. Предвид изложеното решението е неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли предявеното оспорване. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение