Решение № 3361 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2017 г.

Решение № 3361 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главен секретар на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез юрисконсулт Т. Ламбев против решение № 362/13.03.2017 г. по адм. дело № 1677/2016 г. на Административен съд П., с което е обявена нищожността на Заповед № 12 от 22.06.2016 г., с която за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл., на Н. Найденов, служител на длъжност Н. О. "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция, П. е наложено дисциплинарно наказание "забележка", и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касационната жалба страна- Н. Найденов, служител на длъжност Н. О. "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция, П. чрез пълномощника си адвокат М. Николова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 362/13.03.2017 г. по адм. дело № 1677/2014 г. Административен съд П. е обявил нищожността на Заповед № 12 от 22.06.2016 г., с която за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл., на Н. Найденов, служител на длъжност Н. О. "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция, П. е наложено дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови този резултат съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК и въз основа на събраните по делото доказателства, е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е приел, че не е възможно да бъде направен н извод, кое точно лице и в изпълнение на какви точно функции е издало процесната заповед. Приел е също, че заповедта е издадена извън определените на наказващия правомощия. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че след извършена проверка е издадена Заповед № 12 от 22.06.2016 г., с която за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл., на Н. Найденов, служител на длъжност Н. О. "Регионална разплащателна агенция" в Областна дирекция, П. е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В заповедта изрично е посочено, че се издава от ".... Д. Стефанов - главен секретар на Д. фонд "Земеделие", в качеството на дисциплинарнонаказващ орган, упълномощен със "Заповед" № 03-РД/4501#1 от 02.12.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Съответно, под текста на волеизявлението е отпечатано "Д. Стефанов главен секретар на Д. фонд "Земеделие", като пред името е поставена запетая, а след него е положен параф и печат на фонда. Установено е по делото, че в качеството си на орган по назначаването, съответно и дисциплинарно наказващ орган, Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издал Заповед № 03-РД/4501#1 от 02.12.2014 г., с която е делегирал ".... законовото си правомощие по налагане на дисциплинарни наказания на Д. Стефанов-главен секретар на ДФ "Земеделие".... ". Съответно, със Заповед № 03-РД/331 от 02.02.2016 г., на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която при условията на чл. 84, ал. 1 от ЗДсл, чл. 10, ал. 2, т. 9 и т. 13 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е наредено, при отсъствие на Д. Стефанов, на длъжност главен секретар на Д. фонд "Земеделие", изпълнението на служебните му задължения да се осъществява от П. Динев, на длъжност Директор на Дирекция "Административно-стопанско обслужване". С. З. № 03-РД/331 от 02.02.2016 г., Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е разпоредил още, че при едновременното отсъствие на Стефанов и Динев служебните задължения на главен секретар на ДФ "Земеделие" да се осъществява от С. Х., на длъжност Директор на дирекция "Обществени поръчки". С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че не е възможно да бъде направен н извод, кое точно лице и в изпълнение на какви точно функции е издало процесната заповед, както и че същата е издадена извън предоставените на наказващия правомощия. Съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3 от закона. Според по чл. 6, ал. 2 от ЗДСл., органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго. Според чл. 6, ал. 3 от ЗДСл., правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР - и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Според разпоредбата на чл. 20, т. 5 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на фонда. В приложената Заповед № 12 от 22.06.2016 г. изрично и конкретно е посочено, че се издава от "... Г-н Д. Стефанов – главен секретар на Д. фонд "Земеделие"... ", въз основа на упълномощителната Заповед № 03-РД/4501#1 от 02.12.2014 г. на Изпълнителният директор, като след обективираното в документа волеизявление, отново изрично изписано е че негов автор е Д. Стефанов – главен секретар на Д. фонд "Земеделие". Никъде в текста на процесната заповед не е отбелязано или упоменато, че тя се постановява от друго някое лице, а не от посочения за автор на същата Стефанов. От поставената преди подписа запетая се налага извода, че волеизявлението не е на Стефанов. Другото обстоятелство, което създава индиция, че заповедта не е издадена от Стефанов е изписания след положения параф, текст "... 03-РД/331/02.02.2016 г.. " Както бе посочено по-горе, с тази заповед е наредено, при отсъствие на Стефанов, на длъжност главен секретар на Д. фонд "Земеделие", изпълнението на служебните му задължения да се осъществява от П. Динев, на длъжност Директор на Дирекция "Административно-стопанско обслужване". Но с посочената по-горе Заповед № 03-РД/331 от 02.02.2016 г., Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е разпоредил и на друго лице, при едновременното отсъствие на Стефанов и Динев да осъществява служебните задължения на главен секретар на ДФ "Земеделие". Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е безспорно установено, че Заповед № 12 от 22.06.2016 г., не е издадена от Стефанов на длъжност Главен секретар на Д. фонд "Земеделие". Тази заповед не съдържа наименованието на органа който е я издал, нито пък подпис на лицето /положен е единствено параф/, издало акта, с означаване на длъжността му. След като не е възможно да бъде направен извод, кое точно лице и в изпълнение на какви точно функции е издало процесната заповед правилно първоинстанционният съд е обявил нищожността на обжалваната заповед. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен, не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника Н. Найденов за заплащане разноски за касационната инстанция е основателна. Видно от приложените доказателства размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 600, 00/шестстотин/лева, която сума следва да бъде присъдена. Неоснователно са наведените от жалбоподателя възражения за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,