Решение № 4209 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 748/2017 г.

Решение № 4209 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 748/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 650 от 8.12.2016 г., постановено по административно дело № 509/2016 г., Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на Й. А. Й. от гр. М. против заповед № ЗСП/Д-М/2385/21.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - М. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Й. А. Й. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд - М. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - М., не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 163, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - М. е заповед № ЗСП/Д-М/2385/21.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - М., с която на Й. А. Й. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017 г. по съображения за неспазено условие на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП /прехвърляне чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 г./. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 12-РД06-0022/19.10.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - М., който е изложил мотиви, че според направената служебно справка в Служба по вписванията - М., заявителят е дарил на 12.03.2016 г. идеална част от поземлен имот с площ 12802 кв. м., находящ се в гр. М., м. "Данчов дол", поради което не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено по допустима жалба, подадена в срок след осъществено обжалване по административен ред. Правилно е приел първоинстанционният съд, че заповед № ЗСП/Д-М/2385/21.09.2016 г. е издадена от компетентен орган в изпълнение изискването на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, че същата отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, както и, че в административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли оспорването, съдът е изложил мотиви за материалната законосъобразност на административния акт. Според него по делото е безспорно установено чрез приложената справка в Служба по вписванията - М., че на 12.03.2016 г. Йорданов заедно с още 10 съсобственици е извършил продажба на 21/24 идеални части от поземлен имот пл. № 216003800 с идентификатор № 48489.31.314 и площ 12802 кв. м., находящ се в гр. М., м. "Данчов дол", както и, че на същата дата е дарил 1/24 идеална част от същия имот на "Изи тимбър строй" ООД, ЕИК *********. Същите обстоятелства са декларирани от лицето и в подаденото заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх. № ЗСП-ДМ-2385/22.08.2016 г. Според същото от продажбата то е получило 115.10 лв. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, задължително условие за отпускане на целевата помощ е заявителят да не е прехвърлял чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години. Направеното дарение е доказано от административния орган и не се оспорва от жалбоподателя, поради което исканата помощ законосъобразно му е отказана с оспорената заповед. Изводът на съда е обоснован от доказателствата по делото и е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на правилно решение. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, правото на целева помощ за отопление на физическо лице или семейство възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: а) лицето или семейството да има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление; б) да отговаря на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Според чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Това условие в случая не е налице, а в приложимата редакция на правилника не се предвиждат изключения, при които то да не се прилага. Разпоредбата на чл. 10, ал. 11 в относимата за казуса редакция - ДВ, бр. 63 от 2011 г., сочи случаите на неприложимост само и единствено на чл. 10, ал. 1, т. 6, но не и т. 6а. Едва с изменението, направено с ПМС № 288 от 4 ноември 2016 г., обн. ДВ. бр. 89 от 11 ноември 2016 г., и в сила от същата дата, в ал. 12 е предвидено, че разпоредбите на ал. 1, т. 6 и т. 6а не се прилагат в случаите, когато: 1. в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; 2. общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съображенията на първостепенния съд за законосъобразността на оспорената заповед са изцяло в унисон с приложимата правна уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил правилно материалния закон, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е ШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 650 от 8.12.2016 г. на Административен съд - М. по административно дело № 509/2016 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.