Решение № 9869 от 19.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12219/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерски съвет /МС/ на Република България, чрез процесуален представител правен съветник в дирекция Правна на МС И.Георгиева и Министъра на здравеопазването, чрез гл.юрк. Л.Любомирова срещу Решение 5942 от 11.10.2023 г., постановено по адм.д. 5990/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на МС срещу Решение 212 от 31.05.2023 г. на КЗД, постановено по преписка 426/2022 г. по описа на КЗД, в частта, с която е установено, че изключването на магистър-фармацевтите, които по реда на чл.222, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ работят в обществени аптеки за обслужване на населението, от обхвата на медицинския персонал, имащ право на допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка, съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК, представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак обществено положение, както и в частта, с която се установява, че МС е извършил нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез неизпълнение на задълженията за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. по отношение на магистър-фармацевтите, относно възможността да получават допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка и е отхвърлена жалбата на Министъра на здравеопазването срещу същото решение на КЗД, в частта, с която спрямо Министъра на здравеопазването е установено, че е извършено нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. Касационният жалбоподател МС на РБългария поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд е изместил предмета на спора, като в жалбата пред КЗД не са изложени твърдения за наличие на дискриминация на магистър-фармацевтите в обществените аптеки в сравнение с тези в болничните заведения. Посочва, че сравняваните лица магистър-фармацевтите в обществените аптеки и изпълнителите на медицинска помощ не се намират в сходно положение по време на пандемията, като основната разлика между тях е вида на дейността им и условията при които тя се извършва. Твърди, че са необосновани и изводите на първоинстанционния съд за нарушение от страна на МС на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., при положение че предприетите мерки са в изпълнение на чл. 15а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и чл. 5, ал. 1 от ЗБНЗОК и са съобразени с лимитирания държавен финансов ресурс. Иска да се отмени обжалваното решение на АССГ в оспорената част. Ответникът по касационна жалба на МС - КЗД, чрез ст.юрк. М.Стефанова, в писмени бележки оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението на КЗД. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответниците по касационната жалба на МС С. С. Г. и Р. К. Ц., чрез адв.Б.Габрова в писмени отговори и в с.з., чрез преупълномощения адв. Пандов оспорват касационната жалба и считат изводите на първоинстанционния съд за правилни. Искат да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените в касационното производство разноски. Ответникът по касационна жалба на МС Министъра на здравеопазването, в с.з. чрез процесуалния си представител юрк.Генков не оспорва касационната жалба на МС и моли решението като неправилно и необосновано да бъде отменено. Касационният жалбоподател Министърът на здравеопазването поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, тъй като в законоворегламентираната процедура по осигуряването на допълнително заплащане за лекари, медицински сестри и санитари в болниците, както и на общопрактикуващите лекари Министерството на здравеопазването участва само с осигуряване на финансови средства, не е страна в изготвянето на Методиката за определянето на сумите, изплащани от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявената епидемична обстановка, няма законово право за намеса в оперативната дейност на НЗОК и не изготвя Закона за бюджета на НЗОК. Твърди, че е неправилен и направеният от съда сравнителен анализ между магистър-фармацевтите, работещи в обществени аптеки по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ и медицинския персонал, в който се включват и магистър - фармацевтите и помощник-фармацевтите, попадащи в обхвата на Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. с право на допълнително трудово възнаграждение за срока на епидемичната обстановка, тъй като не е направено разграничаване на понятието, въведено като критерии за определяне на целевата група за допълнително подпомагане, като първа линия в условията на Covid -19. Посочва, че съдът не е извършил задълбочено и прецизно тълкуване на категорията обществено положение, като е отчел само наименованието на длъжността и степента на завършено образование, без да се отчетат компонентите работно място и изпълнявани функции. Иска да се отмени обжалваното решение на АССГ в оспорената част. Ответникът по касационна жалба на Министъра на здравеопазването - КЗД, чрез ст.юрк. М.Стефанова, в писмени бележки оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението на КЗД. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответниците по касационната жалба на Министъра на здравеопазването С. С. Г. и Р. К. Ц., чрез адв.Б.Габрова в писмени отговори и в с.з., чрез преупълномощения адв. Пандов оспорват касационната жалба и считат изводите на първоинстанционния съд за правилни. Искат да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените в касационното производство разноски. Ответникът по касационна жалба на Министъра на здравеопазването - МС, в с.з. чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование Георгиева, не оспорва касационната жалба на Министъра на здравеопазването и моли решението като неправилно и необосновано да бъде отменено. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон в оспорените части, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 212 от 31.05.2023 г. на КЗД, постановено по преписка 426/2022 г. по описа на КЗД, в частта, с която на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр. е установено, че изключването на магистър-фармацевтите, които по реда на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ работят в обществени аптеки за обслужване на населението, от обхвата на медицинския персонал, имащ право на допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка, съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК, представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., по признак обществено положение и в частта, с която на основание чл. 65, т.1 от ЗЗДискр. е установено, че от Министъра на здравеопазването и от Министерски съвет на Р България е извършено нарушение на чл. 10 и чл.11 от ЗЗДискр., чрез неизпълнение на задълженията за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. по отношение на магистър-фармацевтите, относно възможността да получават допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КЗД е образувано по жалби на С. Георгиев и Р. Ц., с изложени оплаквания за дискриминация по признак обществено положение по чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр. от страна на Министерски съвет, Министъра на здравеопазването, НЗОК и Народното събрание. Приел е, че в хода на административното производството е установено, че посоченото в жалбата оплакване се заключава в отсъствие на правна възможност за магистър-фармацевтите, които по реда на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ работят в обществени аптеки за обслужване на населението, които имат сключени договори с НЗОК по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО за отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, за срока на обявената извънредна епидемична обстановка, да получат допълнително трудово възнаграждение за месеците на обявената извънредна епидемична обстановка, в сравнение с други медицински специалисти по професионално направление Здравни грижи и санитари, които са получавали допълнително възнаграждение за работа в условията на извънредна епидемична обстановка. Допълнено е, че изключването на магистър-фармацевтите, които по реда на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ работят в обществени аптеки за обслужване на населението, от обхвата на медицинския персонал, имащ право на допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка, съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. /обн. ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 01. 10. 2021 г./, сред които попадат магистър-фармацевтите и помощник- фармацевтите, които работят в аптеки на лечебни заведения по чл. 222, ал.4 от ЗЛПХМ, създава неравно третиране по признак обществено положение" спрямо тях. Първоинстанционният съд е приел, че правилно КЗД е определила обекта на дискриминация - магистър-фармацевти, работещи в обществени аптеки по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ и е споделил изводът му, че мястото на работа конкретизира общественото положение на лицето, понеже излиза извън обхвата на личната му сфера, отличава го от останалите хора в обществото и индивидуализира участието му в обществения живот, поради което и защитимият признак е правилно формулиран, а именно "обществено положение" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Позовавайки се на чл. 183, ал.1 от Закона за здравето, съдът е счел, че законосъобразно Комисията е приела, че магистър-фармацевтите, които по реда на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ работят в обществени аптеки и медицинският персонал, в който попадат магистър-фармацевтите и помощник-фармацевтите, които са включени в обхвата на чл. 5, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2021 г. с изменение допълнение на ЗБНЗОК /обн. ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 01. 10. 2021 г./ и получават допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка /лекари, магистър-фармацевти, специалисти по професионално направление "Здравни грижи", санитари/ са в сравнимо сходно положение. Споделил е изводът на КЗД, че в случая се касае за пряка дискриминация, тъй като е формулирано правило, което диференцира пряко определени групи на основата на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - "обществено положение" и различното третиране не е обективно оправдано за постигане на законна цел и пропорционално. Съдът е приел, че макар и лаконични, КЗД е изложила мотиви във връзка с извода си за извършено нарушение от страна на МС на чл.10 и чл. 11 от ЗЗДискр., както и че МС и Министъра на здравеопазването са правно задължени субекти, както по силата на чл. 2 от Закон за здравето, така и по силата на чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗДискр. По изложените съображения първоинстанционния съд постановил обжалваното решение. Решението на АССГ е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, не е констатирал, че постановеното от КЗД решение не съответства на изискванията на чл. 65, т. 2 от ЗЗДискр., тъй като в диспозитива на същото не е отразено кой от ответниците /МС, Министъра на здравеопазването, НЗОК или НС/, е осъществил неравното третиране на магистър фармацевтите, по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., по признака обществено положение. Жалбоподателите пред КЗД освен изложените оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак обществено положение от страна на Министерски съвет, Министъра на здравеопазването, НЗОК и Народното събрание, са посочили и периода на същото - от началото на въвеждането на извънредното положение /13.03.2020 г./ до 31.10.2021 г. /изрично посочено в изготвеното заявление от същата дата входено в КЗД с 44-01-124 от 05.11.2021 г./ . Именно за процесния период КЗД е следвало да анализира спрямо всеки един от ответниците налице ли е акт, действие или бездействие, които да водят до твърдяното по-неблагоприятно третиране въз основа на посочения признак. Горното не е сторено от КЗД и този пропуск не е констатиран от съда. КЗД не е изяснила в детайли и реда за отпускане на допълнителните възнаграждения по време на извънредното положение, регламентирани в чл. 15а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и участието на всеки един от ответниците в частност МС и Министъра на здравеопазването в него за процесния период. Следва да се отбележи, че едва с чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗБНЗОК за 2021 г. / в сила от 01.10.2021 г./ в обхвата на медицинския персонал, имащ право на допълнително трудово възнаграждение за срока на извънредната епидемична обстановка са включени магистър-фармацевтите, които работят в аптека по чл. 222, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗЛПХМ и в тази връзка Комисията е следвало да извърши преценка налице ли е неравно третиране на магистър-фармацевтите, които по реда на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ работят в обществени аптеки за обслужване на населението за периода преди посоченото изменение на ЗБНЗОК /част от процесния период/ и след изменението, както и налице ли е неравно третиране, съобразявайки целта на законодателя с приемането на чл.15, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Във връзка с последното при съпоставката налице ли е сравнимо сходно положение, наред с наименованието на длъжността и степента на завършено образование, следва да се отчетат и работното място и изпълняваните функции, какъвто анализ КЗД не е направила. В съответствие с целта на законодателя следва да се установи и дали визираните разпоредби са обективно оправдани с оглед същата и средствата за постигането на целта да са необходими и подходящи. Изложеното по-горе рефлектира и върху преценката допуснато ли е нарушение от страна на правнозадължените субекти МС и Министъра на здравеопазването и на разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. Като не е констатирал допуснатите нарушения на административно - процесуалните норми на чл.35 АПК относно изясняването на посочените по-горе правнорелевантни обстоятелства, които са субсидиарно приложими в производството пред КЗД на основание чл.70, ал.1 ЗЗДискр., както и на чл.65, ал.1 от ЗЗДискр. относно съдържанието на решението на КЗД, АССГ е постановил неправилно - необосновано решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се отмени решението на КЗД на основание чл. 146, т.3 АПК. Административната преписка следва да бъде върната на КЗД за ново произнасяне по отношение на ответниците МС и Министъра на здравеопазването при спазване на указанията посочени по-горе. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение