Решение № 11854 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2018 г.

Решение № 11854 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 3454/23.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3535/2018 г. на Административен съд - София-град. В жалбата са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с приложимите материалноправни норми и е необосновано. Иска се отмяната му. Ответните страни - П. Петров и Синдикален Алианс Сигурност - МВР не вземат становище по жалбата. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество-за неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на министъра на вътрешните работи срещу решение № 104 от 9.03.2018 г. по преписка № 331/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което на основание чл. 65 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), е установено, че по отношение на П. Петров от [населено място], [област], министърът на вътрешните работи със своя заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г. за обявяване на конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, въз основа на Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. е допуснал дискриминация на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признак възраст за периода, през който е действала нормативната уредба – 18.08.2016 г. до 24.03.2017 г. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема следното от фактическа страна: Административното производство започва по жалба на П. Петров до КЗД, вх. № 44-00-4084/3.10.2016 г. уточнена с уведомление вх. № 44-00-4523/1.11.2016 г., в изпълнение указанията на органа, дадени с уведомление изх. № 44-00-4226811.10.2016 г., насочена против министъра на вътрешните работи, който чрез издадена от него Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи /Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. / и Заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г., извършва спрямо жалбоподателя дискриминация по признак възраст. Като доказателства към жалбата са представени заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за обявяване на конкурс за назначаване на държавна служба в МВР. От заповедта се установява, че е обявен конкурс за назначаване на държавна служба в Областна дирекция на МВР – Търговище за вакантни изпълнителски длъжности, за които се изисква задължителна първоначална професионална подготовка. В т. 4.1. на заповедта като специфично изискване, е предвидено кандидатите да не са по – възрастни от 40 (четиридесет) години към датата на обявяване на конкурса. Уточнено е, че изискването не се прилага за кандидати – лица, работещи по трудово правоотношение в МВР и бивши служители на МВР. Представено е заявление вх. № 363000-11877/9.09.2016 г., от което се установява, че Петров заявява участие в конкурса, обявен с цитираната по-горе заповед. От протокол № 363 р-14397/16.09.2016 г. се установява, че кандидатът не е допуснат до участие в конкурса поради това, че не отговаря на изискванията посочени в чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. На 9.03.2018 г. е постановено оспореното решение, с което на основание чл. 65 от ЗЗД е установено, че по отношение на П. Петров, министърът на вътрешните работи на Република България със своя заповед № 8121 К-3260/18.08.2016 г. за обявяване на конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, въз основа на Наредба № 8121 з-344 от 25.07.2014 г. е допуснал дискриминация на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признак възраст за периода, през който е действала нормативната уредба – 18.08.2016 г. до 24.03.2017 г. В мотивите на административния акт е посочено, че ограничението, отнасящо се до навършилите 40 години кандидати за служба в органите на МВР, направено със заповедта на министъра на вътрешните работи и издадената от него наредба, касае само лица, които работят в системата на министерството към обявяване на конкурса и е дискриминационно, защото поставя тези лица в по-неблагоприятно, неравностойно положение в сравнение със служителите, които не са навършили посочената възраст към този момент. От правна страна, след анализ на разпоредбите на ЗЗДискр. забраняващи дискриминацията по посочените в чл. 4, ал. 1 от закона признаци, както и на изключенията по чл. 7, решаващият съд приема, че в разглеждания случай изводите на Комисията за осъществена дискриминация спрямо Петров по признак възраст, с поставянето на неоправдано изискване за максимална възраст по отношение на работещите в системата на МВР, са правилни и законосъобразни. Съпоставката е извършена спрямо лица в сходно положение – работещи в системата на МВР, но ненавършили 40 години. Тези ненавършили 40 годишна възраст лица са поставени в по - благоприятно положение именно поради възрастта си, тъй като само на това основание могат да участват в конкурса. В производството пред КЗД от министъра на вътрешните работи не са представени никакви доказателства, които да обосновават, че изискването за възраст е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. Следователно не е доказано изключението по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Решението на КЗД, което установява осъществена дискриминация с въвеждането на това изискване, съответства на материалния закон. Съдът приема също така, че при издаването на акта акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е и с целта на закона. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните правни съображения на първоинстанционния съд, с които отговаря на всички оплаквания на министъра на вътрешните работи в жалбата срещу решението на КЗД. Съдът установява правнорелевантните за спора обстоятелства, обосноваващи законосъобразните му изводи. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, поради приетото дискриминационно поведение на министъра, произтичащо от условията за кандидатите в конкурса за назначаване на държавна служба за вакантни изпълнителски длъжности (офицер-разузнавач) в ОД на МВР - Търговище, и от нормативната уредба. Специфичните изисквания за постъпване на държавна служба, регламентирани в Наредба № 8121 з-344/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи и по-конкретно, разписаното в чл. 3, ал. 1, т. 1 изискване за възраст би могло да се счита за "основно и определящо професията изискване" по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 за упражняването на професията офицер-разузнавач в структурите на МВР, но за целта министърът на вътрешните работи следва да докаже по безспорен начин, че мярката, нормативно закрепена, състояща се в определяне на максимална възраст от 40 години за кандидатстване за работа на изпълнителска длъжност "офицер-разузнавач" е пропорционална и налага такова ограничение спрямо други служители на министерството, които надвишават тази възраст и са кандидати за заемане на длъжността. Както правилно отбелязва в мотивите си административният съд, жалбоподателят не представя по делото доказателства, които да установяват, че изискванията по длъжностната характеристика за вакантните изпълнителски длъжности, налагат изпълнението им от служители от системата на МВР до 40 годишна възраст, но не и от такива служители, които са я навършили. Ето защо, правилно и обосновано, в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд приема, че е налице осъществена дискриминация спрямо П. Петров по признак "възраст" с поставянето на неоправдано изискване за максимална възраст по отношение на работещите в системата на МВР, като не може да бъде приложено изключението по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на правния спор на КЗД следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 (сто) лева-юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, Пето отделение