Решение № 1559 от 9.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10603/2021 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Иванов от гр. София чрез адв. Я. Апостолова срещу Решение 5040 от 02.08.2021 г., постановено по адм.д. 8253/2020 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от И. Иванов срещу Министерство на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател И. Иванов не се явява. Представлява се от адв. Апостолова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в жалбата и в хода по същество съображения. Претендира разноски. Ответникът, Министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрк. Цановска, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, развити в писмен отговор и устно в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: АССГ е сезиран с искова претенция от И. Иванов от гр. София срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13000 лв., настъпили в периода 23.12.2011 г. - 02.09.2015 г., в резултат на отменена на 02.09.2015 г. като незаконосъобразна Заповед К-13879/23.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2015 г. - до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения от И. Иванов иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че не са налице част от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които по дефиниция следва да бъдат налице кумулативно, за да възникне правото на обезвреда по този законов текст. На първо място съдът е развил съображения, че е налице отменен административен акт - Заповед К-13879/23.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение, като на ищеца е изплатено предвиденото в чл. 237 от ЗМВР обезщетение. Съобразявайки трайната практика на ВАС по сходни казуси, АССГ е приел иска за неоснователен, тъй като правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специалните закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Според АССГ искът е неоснователен и на друго основание- поради недоказаност на част от изложените твърдения за настъпили неимуществени вреди влошено здравословно състояние. По отношение останалите твърдени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено емоционално състояние, съдът е приел, че макар да са доказани, не се установява по несъмнен начин същите да са настъпили именно в резултат на незаконосъобразното уволнение. През претендирания период на търпенето им за ищеца са настъпили множество негативни събития - още от юни 2011 г. срещу него е образувано наказателно производство и е задържан под стража, отстранен е от длъжност, не са му плащани заплата и осигуровки, появили са се множество медийни публикации за извършено от него престъпление, издадена е заповед за дисциплинарно уволнение, срещу него са образувани множество съдебни производства , наложени са запор и възбрана върху имуществото му от КПКОМПИ, поради което недоказана е останала причинно-следствената връзка на претърпените емоционални вреди само и единствено с отменената заповед за уволнение. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Въпросът дали при изплатено обезщетение по реда на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилно АССГ е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на И. Иванов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13000 лв., изразяващи се във влошено здравословно и емоционално състояние, в периода от 23.12.2011 г. до 02.09.2015 г., в резултат на незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение. Видно от събраните по делото писмени доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на тази част от твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на физическото здраве на ищеца. Макар и да са представени лична здравна книжка, електрокардиограма и рецепти за медикаменти, някои от тях са с дата, предхождаща освобождаването му от работа, а от другите не може да бъде установено във връзка с какви оплаквания и обстоятелства са издадени. Дори твърдяното психическо и емоционално натоварване да се приеме за реално настъпило в претендираният период, липсват безспорни доказателства, че същото е в резултат на незаконосъобразното уволнение. От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел се установява преживеният труден момент за семейството, но същите сочат към негативна промяна на емоционалното състояние на Иванов от обстоятелството, че не е успял да си намери работа и съответно да допринася към семейния доход. По делото не се спори, че паралелно с издаването на заповедта за уволнение и административното производство по обжалването ѝ е водено и наказателно производство за престъпление от общ характер, по което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем. Видно от доказателствата по делото, Иванов не е успял да установи какъв стрес и психическо натоварване е търпял в резултат на издадената заповед за уволнение, различни от негативните емоции във връзка с воденото срещу него наказателно производство. В тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи, че предвид по-високия интензитет на наказателната репресия, воденото досъдебно и наказателно производство срещу ищеца би следвало да предизвика по-силни негативни емоции и усещания, надхвърлящи и дори поглъщащи тези от незаконосъобразното му освобождаване от работа. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин настъпването на по-голямата част от твърдените неимуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на своевременно поискано доказателство съдебно психологическа експертиза. Обосновано АССГ е заключил, че тази експертиза не би могла да установи психологическото състояние на ищеца в процесния период, за който претендира вредите, тъй като същата се назначава едва сега около 6-7 години след исковия период и може да установи единствено психическото състояние на Иванов към настоящия момент. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд