Решение № 4121 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2020 г.

Решение № 4121 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11829/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - (ДФЗ) против решение № 1126/23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 540/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено, а спорът – решен по същество като се отхвърли жалбата против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. № 02-010-2600/2464 от 14.02.2019 г. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Пасищно прасе" ЕООД, с. Дамяница, общ. Сандански, чрез пълномощник адв. С., поддържа в писмено становище- неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение – оставено в сила, като правилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, за които представя писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за законосъобразни изводите, които решаващият съд е изложил във връзка с приложението на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Намира за обосновани изводите, че компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия от 27.06.2017 г. Настъпилата законодателна промяна с изменението на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), има действие за в бъдеще, от момента на влизането им в сила, и не може да санира правното действие на заповедта за делегиране на правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - П. С., която е негодна да прехвърли материална компетентност предвид действащото към момента на нейното издаване позитивно право. Затова счита, че обосновано съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от некомпетентен административен орган - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, който макар и да е действал въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно, поради което не е придобил административни правомощия. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е прогласил нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. № 02-010-2600/2464 от 14.02.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, изпратил е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне и е осъдил ДФЗ да заплати на "Пасищно прасе" ЕООД съдебни разноски в размер на 800 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от орган, който не притежава материална компетентност за това. В подкрепа на правния си извод е посочил, че приложената по делото заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на осн. чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, не доказва валидно делегиране на компетентност за издаване на акт от вида на оспорвания. Това е така, тъй като в редакцията на текста на чл. 20а, ал. 2, т. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, към момента на издаването й – 27.06.2017 г., не е уредена възможност за такава делегация. Едва с изменението на текста на чл. 20а, ал. 4, обн. ДВ, бр. 2/03.01.2018 г., въпросът е уреден. Позовал се е и на Тълкувателно решение № 4/2004 г. по ТД № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. Посочил е още, че чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на който органът също се е позовал, не санира недостатъка, водещ до прогласяване на нищожност на оспорвания акт. Така постановеното съдебно решение е неправилно и ще следва да се отмени, а делото – да се върне на друг състав на същия съд за ново произнасяне по следните съображения: През 2016 г. "Пасищно прасе" ЕООД е кандидатствало за подпомагане по мярка "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., направление "Биологично растениевъдство" с два имота - № 000015 и 000019 с № в ИСАК съответно 43243-157-1-2 и 43243-157-2-2 в землището на с. Левуново, м. "Попов гьол" и е получило одобрение, тъй като отговаря на условията на Наредба № 4/24.02.2015 г., като му е изплатена субсидия в размер на 13 241. 86 лв. На това основание е поет и 5-годишен ангажимент за извършване на дейности по мярка 11 "Биологично земеделие". За втората година от поетия ангажимент, на 31.05.2017 г., е подадено следващо заявление за плащане по реда на чл. 6 от Наредба № 4, в което са включени допълнително още 4 бр. БЗС. След извършване на съответните проверки и доклади е издадено оспореното уведомително писмо с изх. № 02-010-2600/2464 от 14.02.2019 г., с което е отказана финансова помощ. Писмото е подписано от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. За удостоверяване на правомощието му да издаде оспорвания акт по делото е представена заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на осн. чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Неправилно съдът е приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. Съгласно изменението и допълнението на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (обн. ДВ, бр. 12/13.02.2015 г.) изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областни дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е упражнил това свое право като е делегирал част от правомощията си, описани подробно в т. 1-17 от заповедта, на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, който е и издател на оспорения акт, вкл. /т. 1 компетентността: "Да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания", който текст в приложимата му редакция обн. ДВ, бр. 16/2015 г. - т. 22 - включва мярка 11 "Билогично земеделие". Следователно издаденото от заместник изпълнителния директор на фонда Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. № 02-010-2600/2464 от 14.02.2019 г., е в рамките на делегиране на административни правомощия, които изпълнителният директор притежава към датата на предоставянето им, като тази правна възможност е предвидена изрично в закона - чл. 20а ЗПЗП. Като разсъждава в обратна насока и приема липса на компетентност на издателя на оспорения пред АС-Благоевград акт, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Тъй като съдът не е изложил съображения относно останалите основания по чл. 146 АПК, след отмяната на решението делото ще следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съгласно императивното правило на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, което в случая той не е направил. Ограничил се е да се произнесе само по едно от основанията, а именно това по чл. 146, т. 1 АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение С оглед изхода на спора разноски по делото не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение