Решение № 10615 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Миграция СДВР, представляван от процесуалния представител юрисконсулт Георгиева срещу решение 24946 от 21.07.2025г., постановено по адм. дело 7391 по описа за 2025г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед 5392 ПАМ-667 от 27.06.2025г. на началник отдел Миграция при СДВР, с която е наложена принудителна административна мярка Настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци по отношение на М. А. М., гражданин на Сирия. Твърди неправилност на решението и иска отмяна на решението на първата инстанция. Развива доводи, че не са обсъдени фактическите основания за издаване на процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането се поддържа и в представено по делото писмено становище по същество на спора от 20.10.2025г. Няма постъпили други становища по делото. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед 5392 ПАМ-667 от 27.06.2025г. на началник отдел Миграция при СДВР, с която е наложена принудителна административна мярка Настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци по отношение на М. А. М., гражданин на Сирия. Съдът е приел, че жалбата на чужденеца срещу заповедта е неоснователна, били налице предпоставките на издаването й, но от друга страна била подадена нова молба за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците, производството по която било прекратено, но актът не бил влязъл в сила. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на надлежно обсъждане на фактическите основания за издаване на процесната заповед. Налице е вътрешно противоречие в съдебния акт и необсъждане на фактическите основания за издаване на заповедта. Процесният административен акт е бил издаден на основание чл.44 ал.6 ал.8 и ал.10 от Закона за чужденците в Република България, включително и чл.10. ал.1 т.1 от Наредба Iз-1201 от 1.6.2010г. като изрично като фактически основания е посочено налице е опасност да се укрие и препращане към мотивите в докладна записка 5392р-583 от 27.06.2025г., където е записано, че същият е незаконно пребиваващ в страната, тъй като е налице изцяло приключена процедура по предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците. Именно тази приключила вече процедура и налагането на връщане в страната на произход е причината да се издаде процесната заповед. Допълнително подадената нова молба подлежи на следващи преценки, включително и съдебен контрол, но основанието в настоящото приключило производство. Допълнително същият е посочил, че ще се насочи към друга европейска държава, няма установено местоживеене, няма средства за издръжка, няма посочени контакти, нито средства за наемане на жилище. Следователно са налице всички посочени в закона фактически предпоставки за налагане на процесната мярка, която е само принудително настаняване за осигуряване на спазване от чужденеца на изискванията на закона до фактическото прилагане на последващите стъпки по отношение на неговия статус. Същият е от 2024 година в държавата и е с отнет хуманитарен статут. Представени са му били всички възможности и права в този период и при наличие на приключило производство във всички инстанции, последваща нова молба не може да замести преценките, свързани именно с това приключило производство и изричното посочване, че лицето следва да бъде върнато в страната на произход. Неговото заявление, че ще отиде в друга европейска държава само потвърждава изводите на органа, че е налице опасение, че лицето ще се укрие. Решението е неправилно и следва да бъде отменен. Следва да се постанови решение по същество и да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение