Решение № 3622 от 5.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез процесуални представители Е. Димитрова и И. Стоянов, против решение 4119/20.06.2022 г., постановено по адм. дело 7308/2017 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която съдът е осъдил БНБ да заплати на М. Димитров обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 7098,95 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 196 000 лева гарантираното вземане по депозит в Кооперативна търговска банка в несъстоятелност, претърпени в периода от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 10 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частична основателност на иска и се иска решението в оспорената му част да бъде отменено. Посочва, че дори и да е основателна исковата молба, каквато според процесуалния представител на БНБ не е, то срокът за изплащане на гарантираните суми е до 25.07.2014 г. т.е. среди може да се претендират от 26.07.2014 г., но не и както е присъдил съдът считано от 30.06.2014 г. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание БНБ се представлява от юрк. Стоянов, поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна М. Димитров, чрез адв. Д. Райкова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание страната не се представлява. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по иск, предявен от М. Димитров против Българска народна банка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. в размер на 8627,97 лв., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата, представляваща законната лихва за забава върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., които вреди са настъпили вследствие незаконосъобразното бездействие на ответника за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г. в качеството му на държавен орган в нарушение на правото на ЕС. Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на М. Димитров, обезщетение за имуществени вреди в размер на 7098,95 лв., претърпени в периода от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част над уважения до пълния предявен размер от 8627,96 лева като имуществена вреда, исковата молба е отхвърлена. Административният съд приел, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Посочил е, че съгласно Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата БНБ вече не е в незаконосъобразно бездействие, поради което от тази дата нататък обезщетение не се дължи. Така в заключение е посочено, че периодът, през който ищецът търпи вреди е от 27.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Размерът на обезщетението - законната лихва върху сумата 196 000лв. обаче следва да е за период с началната дата 30.06.2014 г., а не 27.06.2014 г., защото ищецът претендира обезщетението от 30.06.2014 г. Поради това, съдът изчислил, че дължимото обезщетение е в размер на 7098,95 лв., като в останалата част до пълния размер исковата молба е отхвърлена. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е частично основателна. От фактическа страна по делото е установено, че на 09.03.2013 г. в качеството на потребител М. Димитров сключил Анекс 116167 към рамков договор за платежни услуги с Корпоративна търговска банка АД относно открита банкова сметка в евро за преференциален безсрочен депозит, като от представена по делото на АССГ справка сумата по сметката е била олихвена на 31.12.2013 г. и била начислена лихва от 4680 евро, като последното текущо движение било на 25.02.2014 г., а текущото салдо 101 658,33 евро. Съгласно чл. 9, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лв. са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда), а според ал. 3, изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ. На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на КТБ АД. След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ АД Управителният съвет на Фонда с Решение 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Касационната инстанция счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение на 30.06.2014 г. 06.11.2014 г. Това е така, защото срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради изложеното, настоящият състав счита, че периода, за който се дължи обезщетение, следва да е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Съответно, размерът на законната лихва за забава за посочения период, изчислен технически, посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор, е в размер на 5624,38 лв., каквото е и обезщетението, което следва да се присъди в полза на М. Димитров. Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. По делото са доказани наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Предвид изложените съображения, обжалваната част от решението следва да се отмени както за сумата над 5624,38 лева, присъдена като обезщетение за причинени на Димитров имуществени вреди, така и за периодите 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 05.11.2014 г. 06.11.2014 г. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в производството се дължи юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Съобразно с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция плюс 12.50 ДТ. Ответната страна - М. Димитров също е направила искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък на същите в размер на 1010 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие. Съгласно материалния интерес на оставената в сила обжалвана част от решението, и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на страната следва да се присъдят разноски в размер на 800,21 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,