Решение № 6637 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2019 г.

Решение № 6637 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" (ГДККТГ) към Държавна агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) срещу решение № 590/10.10.2019 г., постановено по адм. д. № 349/2019 г. по описа на Административен съд-Пазарджик (АС-Пазарджик). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, постановено е при нарушение на процесуалния и материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно тълкуване на събраните доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно задължителното предписание за забрана № С-0163/22.03.2019 г., издадено от главен инспектор Г. Бъчваров. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът "Гиав интернешънъл груп" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 590/10.10.2019 г., постановено по адм. д. № 349/2019 г. по описа на АС-Пазарджик е отменено Задължително предписание за забрана № С - 0163/22.03.2019 г., издадено от Г. Бъчваров - инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните горива" към ГД при ДАМТН, с което на основание чл. 30б, ал. 1, т. 8 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) се забранява разпространяването на 4051 литра гориво за дизелови двигатели от резервоар № 2 от обект бензиностанция в гр. Пазарджик, м "Азмъка", стопанисван от "Гиав интернешънъл груп" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваното задължително предписание е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при неспазване на установената форма, нарушение на материалния закони допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на засегнатото лице. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ (в приложимата редакция, изм. и доп. ДВ. бр. 1 от 3 Януари 2019 г.) принудителните административни мерки (ПАМ) по ал. 1 се прилагат от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. В съответствие с тази разпоредба и събраните по делото доказателства АС-Пазарджик е обосновал извод за действителност на оспореното пред него задължително предписание като издадено от оправомощено от председателя на ДАМТН длъжностно лице. Освен на цитираното основание, което определя компетентността за прилагане на ПАМ, в задължителното предписание е посочен и чл. 30б, ал. 1, т. 8 от ЗЧАВ като основание за издаването му. Според тази разпоредба в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 03.01.2019 г.) длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1, наричани по-нататък "контролни органи", имат право въз основа на протокола от изпитване в стационарна лаборатория да съставят констативен протокол за съответствие на изпитаните течни или твърди горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1. С Тази норма определя правомощие на контролните органи да съставят констативен протокол за съответствие на изпитваните горива, но не съдържа предпоставките за упражняване на описаното правомощие т. е. не представлява материалноправно основание за налагане на ПАМ. При внимателен анализ на цитираните в оспореното пред АС-Пазарджик задължително предписание законови основания за издаването му обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 146, ал. 2 от АПК доколкото в него липсва недвусмислено позоваване на материалноправна норма, с чиято хипотеза да е възможно да бъдат свързани фактическите установявания, съдържащи се в други документи от административната преписка. Липсата на ясно изложение относно правните и фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в самия оспорен административен акт възпрепятства правото на защита на адресата му и съдебния контрол за законосъобразност доколкото не е възможно да се установи действителната воля на административния орган при анализ и оценка на събраните в административното производство доказателства, за да се приеме, че в част от тях се съдържат мотивите на акта според тълкуването направено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Независимо от правилността на този правен извод, който обуславя основание за отмяна на оспорения административен акт, АС-Пазарджик е обсъдил всички доказателства, представени с административната преписка и допълнително събраните в съдебното производство, включително заключение на съдебна експертиза, за да провери наличието на фактическо и правно основание за издаване на задължителното предписание. При задълбочен анализ на всички доказателства по делото първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е обосновал законосъобразен правен извод, че не е съществувало нито едно основание за издаване на оспореното предписание за забрана на разпространението на гориво за дизелови двигатели. Въз основа на заключението на вещото лице административният съд приема за установено, че дизеловото гориво, предмет на оспореното задължително предписание, е в норма по показател "пламна температура", както и липсва отклонение и по други показатели "дестилационни характеристики", "плътност", "вискозитет", "цетаново число". Този извод е подкрепен и с писмените доказателства относно произхода и приемането на горивото. Допълнително АС-Пазарджик е приел за установено и допуснати нарушения при вземане на проба от течното гориво и при неговото изпитване, които правилно са квалифицирани като нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е кредитирал официални писмени документи, които са обсъдени и от тях са обосновани изводите за допуснати процесуални нарушения, а констатациите им са опровергани от заключението на вещото лице с логични обяснения за причините, довели до тези грешки. Касационната жалба е изключително подробна и обстоятелствена, но на практика съдържа твърдения, които са обсъждани последователно и задълбочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, които настоящият съдебен състав възприема изцяло при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него задължително предписание не се доказва да са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. От събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК съдът е приел за установено по категоричен начин, че провереното течно гориво отговаря на изискванията за качество. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АС-Пазарджик е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо Върховният административен съд, пето отделение,