Решение № 6156 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ Бургас против Решение № 1762 от 16.02.2026 год. постановено по адм. дело № 1699/2025 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД ЕИК 206747370 и по жалба на Н. П. Т. Решение № 1040-02-93/14.07.2025 год. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № 3Д-1-02-01922808/10.06.2025 год. издадени от контролен орган в ТП на НОИ Бургас и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с оглед предвидения в чл.74, ал.2 от КТ ред за обявяване недействителността на трудовия договор, същият не може да обсъжда по същество събраните доказателства по повод реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу задължителните предписания. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответниците по касационната жалба "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД и Н. П. Т. чрез адв.Иванова в писмен отговор излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 1762 от 16.02.2026 год. постановено по адм. дело № 1699/2025 год. на Административен съд Пловдив е отменено по жалба на "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД и на Н. П. Т. Решение № 1040-02-93/14.07.2025 год. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания изх. № 3Д-1-02-01922808/10.06.2025 год. издадени от контролен орган в ТП на НОИ Бургас. От фактическа страна е установено, че със Задължителни предписания № 3Д-1-02-01922808/10.06.2025 год. на осигурителя "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД е било указано, че в срок от 20 работни дни от получаването на предписанията следва да заличи данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Н. П. Т. за период от 29.01.2025 год. до 30.04.2025 год., поради липса на документи удостоверяващи наличието на трудова дейност. Лицето не е осигурено по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО. С Решение № 1040-02-93/14.07.2025 год. на директора на ТП на НОИ Бургас задължителните предписания са потвърдени. Установено е, че между "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД и Н. П. Т. има сключен трудов договор от 29.01.2025 год., съгласно който лицето е назначено на длъжност „мениджър ключови клиенти“ с основно трудово възнаграждение 4130 лева, с място на работа гр.Бургас. Работодателят е представил приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО и болничен лист № Е20242300451 за периода 01.02.2025 год. до 17.03.2025 год. При извършената проверка е установено, че дружеството-работодател осъществява дейността си в гр.Бургас, хотел „Бургас“; същото подава данни за сключени 82 трудови договора с 42 лица; работодателят не е представил изготвени и подписани от Т. електронни писма, оферти от контрагенти или събрана информация за състоянието на пазара; на лицето не е даден достъп до системите на хотела или други програми, свързани с дейността на същия; на Т. не е даден служебен телефон и не е предоставен офис. Директорът на ТП на НОИ е установил, че целият трудов стаж на Т. е придобит на длъжност „барман“. Предишният работодател на Н. П. Т. „ИН ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е представил 6 броя приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО за шест броя болнични листи. Осигурителят "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД е подавал данни с декларация обр.1 в РОС с код за вид осигурен „01“. За м.януари 2025 год. на лицето е начислено трудово възнаграждение за 3 работни дни. Въз основа на така установеното е направен извод, че реално Н. П. Т. не е осъществявала трудова дейност при осигурителя "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД за периода 29.01-31.01.2025 год., поради което лицето няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО и няма право на парично обезщетение от фондовете на ДОО по представените болнични листи. Данните подадени от "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД в РОЛ се явяват некоректно подадени, поради което правилно органът е издал задължителните предписания за заличаването им. Решението на директора на ТП на НОИ Бургас е обжалвано от "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД и от Н. П. Т. пред Административен съд Пловдив, който с процесното решение го е отменил. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби – налице е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Противно на възприетото от Административен съд Пловдив в задължителните предписания и в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ Бургас не е налице позоваване на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало и съществувало осигурително правоотношение между "ХОЛИДЕЙ ЛАБ" ЕООД и Н. П. Т. и последната не е имала качеството "осигурено лице" към настъпване на осигурения социален риск. Административният орган не е поставил под съмнение валидността на сключения трудов договор и наличието на трудово правоотношение, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КТ. В оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 1040-02-93/14.07.2025 год. на директора на ТП на НОИ Бургас е посочено изрично, че целта на проверката е да се установи обстоятелството дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т. е. дали лицето има качеството на "осигурено лице" към настъпване на осигурителния риск, а не действителността или недействителността на трудовия договор. В решението също така е посочено по отношение на твърденията на дружеството жалбоподател за липса на компетентност на контролните органи на НОИ да се произнасят по съществуването на трудово правоотношение, че никъде в констативните протоколи не се твърди несъществуване на трудово правоотношение, нито има произнасяне на контролните органи по неговата валидност, като предмет на проверките е въпросът дали реално лицето е извършвало трудова дейност при осигурителя, а не налице ли е или не действително трудово правоотношение. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, според която в относимата редакция на разпоредбата "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Липсва идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудов договор и валидно възникнало и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Лицето следва и действително да упражнява трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение. Неправилно съдът е приел, че с оглед предвидения в чл. 74, ал. 2 от КТ ред за обявяване недействителността на трудов договор съдът не би могъл да обсъжда по същество събраните доказателства по повод установяване на реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е обсъдил наличните по делото писмени доказателства. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи, след като отговори на всички относими доводи и възражения на страните по делото. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 2-ро АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,