Решение № 15354 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10598/2012 г.

Решение № 15354 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10598/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Катя Цветкова, против Решение № 3769/4.07.2012 г. по адм. дело № 2373/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед № РД-09-50-32 от 5.01.2011 г. на гл. архитект на СО, с която е одобрено: 1. Изменението на ПР на кв. 177, м. "Западно направление", за промяна предназначението на УПИ I, УПИ II-4, УПИ ХV-22,23,24 и УПИ ХVI-25,26, по зелените линии, цифри и текст съгласно приложения към заповедта проект; 2. Изменение на ПЗ за УПИ I, II, ХV и ХVI, кв. 177, м. "Западно направление", съгласно приложения проект; и 3. Работен устройствен план /РУП/ за УПИ I, II, ХV и ХVI, кв. 177, м. "Западно направление", съгласно приложение проект, като незаконосъобразна. С подадената касационна жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано, в отсъствие на мотиви за това. Ответникът - Илиян Николаев Ашламаджиев, чрез пълномощника си - адв. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи: За да отмени изцяло оспорената заповед, съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като е налице противоречие между текстовата и графичната й части, по начин непозволяващ да бъде установена волята на органа за допуснатото изменение на ПРЗ на посочените по-горе УПИ-та. Отделно е налице и нарушение на формата на акта, тъй като не са посочени конкретните правни и фактически основания за изменение на ПУП-ПР и ПЗ, по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, съдържащи конкретни хипотези. Поради това е прието, че изменението на ПУП-ПРЗ е незаконосъобразно, а с това и одобреният РУП, почиващ върху подлежащия на отмяна ПУП. Решението е недопустимо, в частта, с която е разгледана жалбата на Илиян Николаев Ашламаджиев срещу Заповед № РД-09-50-32/5.01.2011 г., в частта й, с която е одобрено: 1. Изменението на плана за регулация на кв. 177, м. "Западно направление", гр. София, за промяна предназначението на УПИ I, УПИ II-4 и УПИ ХVI-25,26; 2. Изменение на плана за застрояване за УПИ I, УПИ II и УПИ ХVI, кв. 177, гр. София и 3. РУП за УПИ I, II и ХVI, кв. 177, гр. София. За тези части оспорващия не разполага с активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване, тъй като не се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че същия е съсобственик на УПИ ХIV-21, кв. 177, който от юг граничи с УПИ ХV-22,23,24 и 25, кв. 177 и имат обща регулационна граница, но не и с останалите УПИ-та, предмет на заповедта. Поради това и като такъв съсобственик, за същия е налице правен интерес от оспорване на заповедта по отношение на съседния му УПИ ХV, тъй като е вписано, че се променя предназначението му, в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Спрямо останалите УПИ-та предмет на заповедта, а това са УПИ I, УПИ II и УПИ ХVI, кв. 177, оспорващият не се явява такова заинтересовано лице, по нито една от посочените хипотези на чл. 131, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗУТ, поради което и жалбата му е била недопустима за разглеждане по същество. Като я е разгледал и по отношение на тези УПИ-та, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а делото в тази част - на прекратяване. Решението по отношение на УПИ ХV, кв. 177, предмет на оспорената заповед, е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил, в тази част. Установено е, че е налице противоречие между отделните части - текстова и графична на заповедта по отношение изменението на ПРЗ на УПИ ХV, кв. 177, което е недопустимо, тъй като не може да бъде установена действителната воля на органа за това изменение. В заповедта е вписано, че се изменя ПР, като се променя предназначението на УПИ ХV-22, 23, 24, 25 в УПИ ХV-22, 23, 24 за "Офиси, трафопост и подземни гаражи", каквото е новото предназначение и на УПИ ХVI. От графичната част на заповедта е видно, че това предназначение на УПИ ХV не е отразено върху изработената скица за изменение на ПРЗ, за разлика от другите УПИ-та, предмет на заповедта. Съществуващото противоречие между двете части на заповедта и то само по отношение на УПИ ХV, кв. 177, е констатирано и от вещото лице, в приетото без оспорвания негово заключение /стр. 206/. Поради това не става ясно дали съществуващото предназначение на УПИ ХV по сега действащия план - "за жилищно строителство" се изменя, или не. Ето защо, като е приел, че оспорения акт, по отношение на УПИ ХV, е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е постановил законосъобразно решение. Законосъобразни са и другите правни изводи на съда, относно нарушението на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като заповедта не съдържа конкретните правни и фактически основания за издаването й. Изменението на ПУП-ПРЗ относно УПИ ХV, кв. 177, на основание чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е общо, от което не става ясно в коя точно хипотеза от двете алинеи и допуснато изменението. При незаконосъобразност на изменения ПУП относно УПИ ХV, кв. 177, незаконосъобразен се явява и изработения РУП за този имот, поради което последния също правилно е отменен. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход по касационната жалба на ответника Ашламаджиев се следват разноски пред касационната инстанция, в размер на 250 лева за адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,