Решение № 2504 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 995/2017 г.

Решение № 2504 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 995/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. - град против решение № 7557/30.11.2016 г. по адм. дело № 6091/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - П. Г. Н., от с. М., област С. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 7557/30.11.2016 г. по адм. дело № 6091/2016 г. Административен съд С. - град е отменил по жалба на П. Г. Н., от с. М., област С. решение № 2153 - 21 - 180/27.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 5506037107/93 от 24.11.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Изпратил е преписката на ръководител "ПО" при ТП на НОИ С. - град за издаване на нов акт при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че П. Г. Н., от с. М., област С. е поискал със заявление вх. № МП - 153354/23.12.2014 г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Представил е изискуемите документи за осигурителен стаж и доход, по които органите на НОИ са му зачели 12 години 07 месеца и 13 дни при условията на втора категория труд и 15 години, 02 месеца и 07 дни при условията на трета категория труд. Превърнат при условията на чл. 104 КСО от втора в трета категория труд общият осигурителен стаж е бил изчислен на 30 години, 11 месеца и 16 дни. Отчитайки, че към момента на подаване на заявлението Начков е имал навършени 59 години, 06 месеца и 20 дни, а общият сбор от осигурителния стаж и възрастта е възлизал на 90 години, 06 месеца и 06 дни органите на НОИ са приели, че не са налице всички кумулативни материалноправни предпоставки за възникване право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като лицето не притежава минимално изискуем осигурителен стаж от 15 години, придобит при условията на втора категория труд и са отказали отпускането на пенсията. Спорен между страните пред касационната инстанция е осигурителният стаж за периода 01.04.1991 г. - 31.08.1997 г. от 6 години, 05 месеца и 00 дни, за който П. Н. е представил удостоверение изх. № 138/04.09.1997 г., издадено от Стопанско предприятие "И." - Н. И. на бланка отпечатана през 1999 г., в което е посочено, че е заемал длъжността "заварчик - монтажник". Посоченият период е бил вписан и заверен в трудовата книжка на заявителя, като в печата на заверката се чете, че "данните са взети от разплащателните ведомости". Пенсионните органи са извършили проверка по ведомостите на Стопанско предприятие "И." - Н. И. като са установили, че разплащателната документация е предадена за съхранение в осигурителния архив на ТП на НОИ С. - град, но в нея липсват данни за лицето П. Н. за процесния период. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При различия в данните, отразени в трудовата книжка с тези от разплащателните ведомости приоритет имат последните. Косвени доказателства, подкрепящи незачитането на процесния стаж са антидатирането на удостоверение изх. № 138/04.09.1997 г., издадено от Стопанско предприятие "И." - Н. И. и това, че то е било издадено по данните от трудовата книжка. За лицето липсват данни и в Регистъра на осигурените лица, че за времето 01.01.1997 г. - 31.08.1997 г. е работил в Стопанско предприятие "И." - Н. И. При тези констатации необосновани са изводите на административния съд, че от приетите по делото доказателства не се установява, че цялата счетоводна документация на осигурителя е била предадена на ТП на НОИ и че антидатирането на част от документите и установените разминавания по удостоверените факти, установяващи спорния осигурителен стаж не са пречка за зачитането му. Нещо повече, приемайки наличието на процесния осигурителен стаж за такъв придобит при условията на трета категория труд, административният съд не е съобразил, че отказът за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е поради липса на изискуемия минимален осигурителен стаж от 15 години от втора категория, което не санира липсващото материалноправно основание. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Видно от фактите по спора е, че за П. Н. не са налице кумулативно изискуемите основания за отпускане на пенсия по този ред, което законосъобразно е мотивирало пенсионните органи да издадат отказ за отпускането й. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е неправилно - постановено при невярна преценка на фактите и неточно прилагане на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се отхвърли оспорването. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение