Решение № 7337 от 21.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител, против решение 36 от 11.01.2022 г., постановено по адм. дело 1165/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменено, като незаконосъобразно, негово уведомително писмо изх. 02-160-2600/1221 от 02.06.2020 г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане в размер на 0 лв. по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР) за кампания 2018 г., направление "Растениевъдство" и преписката е върната за ново произнасяне с указания по приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията се свеждат до несъгласие с изводите на съда, че системата за въвеждане на данни от външни изпълнители (СВДВИ) не следва да е единственият източник на информация, от който административния орган трябва да се ръководи. Сочи се, че с нормите на Наредба 4/2015 г. за административния орган е въведено само едно задължение - да извърши проверка в електронната система по чл. 49 от същата наредба, в която контролиращите лица са длъжни да въведат всички необходими данни за извършените от тях проверки. Административният орган няма задължение да извършва допълнителни проверки на същите. Отношенията между земеделският производител и контролиращата фирма са гражданско правни, като ДФЗ няма задължение да извършва проверки и да въвежда данни в системата. Отделно от това се сочи, че съгласно чл. 14, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/2015 г. изплащането на финансова помощ по направлението за календарната година на констатацията и за следващата календарна година може да се откаже, когато се установи, че контролиращото лице е уведомило министъра на ЗХГ при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 г. на оператора, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Такова отнемане е налице за 2017 г., поради което е и основание за кампания 2018 г. на ММ АГРОХОЛДИНГ ООД да се откаже изплащане на финансова помощ по направлението. С оглед на изложените съображения издаденият административен акт е законосъобразен и неправилно е отменен от съда. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдено обжалваното уведомително писмо. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна по касационната жалба ММ АГРОХОЛДИНГ ООД, чрез пълномощника си адв. П. Тачев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение, но не представя списък по реда на чл. 80 ГПК и писмени доказателства в подкрепа на искането си. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е уведомително писмо (УП) изх. 02-160-2600/1221 от 02.06.2020 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с което на основание чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за кампания 2018 г., по отношение на парцели 03839-512-5-1, 03839-583-2-1, 03839-583-7-1, 03839-584-3-1, 69874-86-11-1 и 69874-86-11-2, е оторизирана субсидия по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 в размер на 0 лв., по заявление за подпомагане с УИН: 16/310518/8924 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020. От съдържанието на приложените към УП в табличен вид данни и пояснения се установяват причините за отказа. По отношение на всички посочени парцели е отразено несъответствие Площи с неспазени изисквания по управление - отнемане на документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент 834/2007 в предходната година, както и че несъответствието е установено в резултат на административна проверка или проверка на място, като кандидатът бил уведомен за резултатите от проверката и за базовите изисквания, които не са били спазени (това писмо не е посочено с индивидуализиращи данни). В обясненията към колона 10 от Таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление Биологично растениевъдство е посочено, че неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата дейност са били установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ РА от външни институции съгласно чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., както и чрез проверка на място от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция, назначена със заповед 364340; 360368 и 370077. В контролния лист от извършената проверка на място били посочени конкретните неспазени изисквания за управление. В изложеното обяснение към колона 12 органът сочи, че установеното неспазване в текущата година на всички базови и изисквания по управление, засягащи над 50 % от заявените за подпомагане площи, които се изчисляват като сборът от всички площи, за които е констатирано неспазване на базово и друго изискване и/или изискване по управление се разделя на декларираната площ по съответната дейност. В обяснението към колона 15 е посочено: Санкция в лева наложена съгласно раздел V Намаление при неспазване на базови и други изисквания по управление за направленията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020 буква а направление Биологично растениевъдство, буква А Базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 БЗ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД 09-453 от 10.05.2019 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. От доказателствата по делото - доклад, съставен от длъжностно лице при Регионален технически инспекторат Пловдив, за извършена, в изпълнение на заповед 364340/15.10.2018 г. на ръководителя на Регионален технически инспекторат, Областна дирекция Земеделие - Пловдив, на кандидата ММ Агрохолдинг ООД проверка, относно парцел 69874-86-11-1 е видно, че не са установени несъответствия. Административната преписка не съдържа и уведомления до кандидата за установени несъответния по отношение на този парцел. Безспорно е установено също, че между ММ Агрохолдинг ООД - оператор и Биоагричерт Италия България ЕООД контролен орган, е сключен Договор за контрол и сертификация 001537 от 28.02.2015 г. с предмет извършване на контрол и сертификация на биологичното производство на оператора, от страна на контролния орган, при спазване на действащата нормативна уредба и по-конкретно на националните и европейските стандарти, предвидени в Регламент (ЕО) 834/07 и при спазване на евентуални изменения и допълнения. Въпреки дадената от съда възможност, ответникът не представя справка за въведени данни за 2017 г. от Биоагричерт Италия България ЕООД по отношение на оператора ММ Агрохолдинг ООД с обяснението, че при действието на Наредба 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането контролиращите лица нямат задължението да уведомяват МЗХГ за наложените мерки на оператори (л.251). Безспорно е също, че считано от 02.10.2017 г. изпълнението на договора е било преустановено едностранно, на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, от контролиращото лице, като контролната дейност спрямо оператора е поета от Институт за контрол на биологичните продукти БИО ЕЛЛАС АД. Съгласно приложената по делото справка (л. 287 и сл. и л. 356 и сл. ) от Системата за въвеждане на данни от външни институции при ДФЗ, това дружество също не е отразило данни по отношение на парцелите: 03839-512-5-1, 03839-583-2-1, 03839-583-7-1, 03839-584-3-1, 69874-86-11-1 и 69874-86-11-2. Съдът е приел за безспорно между страните, че през 2017 г. по отношение на ММ Агрохолдинг ООД контролиращото лице Биоагричерт Италия България ЕООД е наложило мярка 5.4 - Отнемане на документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и налагане на забрана на оператора да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който се съгласува с компетентния орган, съгласно чл. 30, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) 834/2007 в случаи, когато бъде установено тежко нарушение или нарушение с траен ефект на правилата на биологичното производство. Причината за налагане на мярката e отразена в Протокол 129 от 01.06.2017 г. установено несъответствие по т. 4.9, съгласно Наредба 1/2013 употреба на неразрешени продукти за растителна защита, установено с лабораторен анализ на проба от 31.05.2017 г. в лаборатория Приморис България АД с 17/001473 и 17/001474, който показал наличие на веществата: flutriofol, imazamox, propizonazol (л.316). Резултатите са съобщени на ММ Агрохолдинг ООД на 14.06.2017 г., след което дружеството възложило контролно изследване на пробата в лаборатория Агролаб България ЕООД, в резултат на което новия лабораторен анализ показал наличие единствено на веществото DEET (N, N Diethyl-m-toluamid). Не се спори и относно факта, че ММ Агрохолдинг ООД е оспорило пред Биоагричерт Италия България ЕООД резултата от първичния лабораторен анализ и наличието на основания за налагане на посочената мярка. От представените доказателства се установява, че пробите са взети на 23.05.2017 г. в 17 часа от култура слънчоглед - 25 листа от парцел 0051012 с площ 2,2716 ха с идентификационен код на пробите 001573230517РА07 и с 598388; 538389; 598390 и 598393. Посоченият парцел не кореспондира с нито един от парцелите, за които е отказана субсидия на оператора по ММ Агрохолдинг ООД мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020. Данните от лабораторните анализи сочат, че през периода 26 - 31.05.2017 г. в Приморис България АД е изследвана първата от посочените в протокола от 23.05.2017 г. четири проби. Контролното изследване на 09.08.2017 г., възложено от ММ Агрохолдинг ООД, е на проба 598383 четвъртата взета проба, в която е открито наличие единствено на DEET(N.N diethyl-M-toluamide) 0,674 mg/kg. При съпоставка с отразеното в протокола за вземане на проби от Биоагричерт ЕООД се установява, че посочената проба е била предназначена именно за ММ Агрохолдинг ООД. При тези фактически данни първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му в табличен вид и е мотивиран, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилно е приложен материалния закон и същият не съответства на целта на закона. Подаденото от оператора обжалване на констатациите при осъществения контрол от страна контролиращата страна Биоагричерт Италия България ЕООД по реда на чл. 40, ал. 3 и ал. 5 и чл. 41 от Наредба 1/2013 г. според съда обосновава извод, че в случая е следвало да бъде осъществена контролна проверка по реда на чл. 47, ал. 7 и чл. 48 от Наредба 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм., бр. 75 от 11.09.2018 г.), но по делото липсват каквито и да било доказателства това да е било направено освен декларативно посоченото в акта, че същият е постановен след извършена проверка на място от Технически инспекторат. Приел е още, че данните от приложените по делото доказателства за извършена проверка на място от длъжностни лица при ДФЗ не съдържат констатации за нито едно от посочените в административния акт несъответствия, в този аспект не се установяват и фактическите основания, на които административният орган е крепил своите изводи. При това положение съдът е приел за изцяло недоказано наличието на фактически и правни основавания за приложената спрямо оператора мярка 5.4 - Отнемане на документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007. От друга страна е приел, че липсват и въведените от Биоагричерт Италия България ЕООД данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции, поради което не може да бъде извършена проверка за това установените несъответния в Протокол 129 от дата 01.06.2017 г. третират ли именно отразените в оспорения административен акт парцели. В тази насока данните за 2017 г., които са въведени от БИО ЕЛЛАС, също не носят полезна информация. При тези съображения съдът е намерил, че изводът в оспорения административен акт за наличие на неспазени базови изисквания и изисквания по управление по Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. е необоснован и не се установява по безспорен начин. Санкцията, наложена за нарушение на изисквания на Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСРС 2014 - 2020 г., която е утвърдена със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите РД 09-453/10.05.2019 г., доколкото органът приема, че операторът е извършил нарушение през 2017 г., се явява неприложима. В този смисъл и при същата фактическа обстановка е постановено влязло в сила решение 8863/06.07.2020 г. по адм. дело 864/2020 г. на Върховния административен съд, което макар да третира стопанската 2017 г. съдържа задължителни указания към административния орган, които е следвало да бъдат съобразени при произнасянето му спрямо същия оператор за кампания 2018 г. С оглед изложеното съдът е приел, че административният акт е постановен при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо постановено е в изискуемата от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилно е приложен материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. При извършената проверка на доказателствата, събрани в хода на производството настоящият състав намира, че изводите на АС Пловдив са обосновани и законосъобразни и следва да бъдат изцяло споделени. Направените фактически констатации от АС - Пловдив не са опровергани от касатора с представяне на допустими по ГПК и АПК писмени или гласни доказателства, поради което са неоснователни. Решението е и обосновано, тъй като е базирано изцяло на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил изключително подробно, разглеждайки ги поотделно и в съвкупност, а направените изводи са в съответствие с установените по делото факти. Направените правни изводи въз основа на тези фактически установявания са в съответствие с приложимите в случая материално правни разпоредби. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила страните са имали възможност да участват активно в производството, да сочат доказателства и да обосновават становището си по законосъобразността на оспорения административен акт. Противно на твърденията в касационната жалба, като бе посочено по-горе съдът е постановил решението си след пълен и всестранен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ответникът по касация има право на разноски, каквито претендира, но искането му не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства, по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, за понесени такива пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение