Решение № 13387 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2017 г.

Решение № 13387 от 2.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от U. Т., гражданин на [гражданство], чрез пълномощника си адв. Д. Кърджалийска, срещу Решение № 3634 от 30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 5375/2016 г. по описа на Административен съд София град с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/ - гр. София не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Първоначално производството е образувано пред Административен съд Пловдив по искова молба подадена от U. Т., гражданин на [гражданство], срещу ИА "АА" гр. София, с която претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 300 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред съд при обжалване на наказателно постановление, издадено от директор на РД "АА". С Определение № 837 от 18.05.2016 г. постановено по адм. дело № 1097/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив на основание чл. 135, ал. 2 АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София град. С обжалваното Решение № 3634 от 30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 5375/2016 г. от Административен съд София град е отхвърлил предявения от U. Т., гражданин на [гражданство] срещу ИА "АА" иск като неоснователен и го е осъдил да заплати на ответника сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че ищецът не е установил с пълно и главно доказване релевантните за спора факти, а именно твърдяната за настъпила вреда, изразяваща се в направени разноски за процесуално представителство. Изводът си основава на това, че гражданскоправните волеизявления между ищеца и упълномощения адвокат не са оформени в бланков договор по образец, който се ползва с удостоверителна сила за направени плащания във връзка с осъществена правна защита и съдействие в съдебното производство, приключило с отмяна на наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание. От представения по делото договор не се установявало на посочената в него дата да е извършено плащане. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. В случая е доказана реално причинена на ищеца вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт - пълномощно от 10.02.2015 г. Пред съда, разгледал жалбата против наказателното постановление е представен и договор за правна защита и съдействие от 10.02.2015 г., съгласно който договореното адвокатско възнаграждение от 300 лв. следва да бъде заплатено в брой, която сума е заплатена от клиента изцяло при подписването му, което изрично е отразено в него, в която част същия има силата на разписка. Изводът е, че в съдебното производство е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, начина на заплащането му, както и реалното извършено такова. Ирелевантно е приетото от първоинстанционния съд, че сключеният договор не е "бланков договор по образец", при положение, че представения такъв изцяло отговаря на законовите изисквания.. Като е приел друго първоинстанционният съд в нарушение на закона е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се реши по същество като се уважи предявеният иск изцяло в претендирания размер. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения по делото договор за правна помощ от 04.05.2016 г. Основателно е обаче възражението на ответника основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението. Делото не се характеризира нито с особена фактическа нито с правна сложност, при което размера на договореното възнаграждение не може да бъде приет за обоснован и дължим. Ето защо същото следва да бъде намалено, като на касатора се присъди сума в размер на 300 лева, съответна на минималния дължим се такъв по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение