Решение № 7240 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2020 г.

Решение № 7240 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /по своята правна същност представлява касационен протест по см. на чл. 211, ал. 2 АПК/ на Окръжна прокуратура – Стара Загора, против решение № 480 от 10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 617/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура – Стара Загора с който е оспорена разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 015 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 276/24.09.2009 г. на Общински съвет – Казанлък, изм. с решение № 166/9.04.2012 на Общински съвет – Казанлък. В протеста са релевирани доводи за неправилност на съдебният акт, поради нарушение на материалния закон. При изложени съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Общински съвет гр. Казанлък, не изразява становище по депозирания касационен протест. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационният протест. Счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт, тъй като първоинстанционният съд е взел незаконосъобразно решение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил подадения от прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора протест, с който е оспорена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 276/24.09.2009 г. на Общински съвет – Казанлък, изм. с решение № 166/9.04.2012 на Общински съвет – Казанлък. За да постанови този резултат, съдът е приел, че протестираната разпоредба на чл. 90, ал. 1 от Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредба № 15 за ПУРОИ/ е приета от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на неговата компетентност. На следващо място съдът е приел за неоснователен довода за незаконосъобразност на посочената разпоредба, за която се твърди, че не е съобразена с чл. 14, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. За да достигне до този извод съдът се е позовал на това, че за да бъде налице твърдяното противоречие е необходимо да бъде установено несъответствието на съдържащата се в подзаконовия нормативен акт правна уредба с правна регламентация, установена с нормативен акт от по – висока степен, като в този смисъл липсва правна уредба и следователно непълнотата на нормативна регламентация, не може да обуслови нейната незаконосъобразност. От друга страна е установено, че съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗОС не се изисква въз основа на резултатите от търга/конкурса кметът на общината да издава нарочна заповед преди сключването на договора за наем. Въз основа на което е прието, че след като в приложимия материален закон не се предвижда след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс в хипотезата на чл. 14, ал. 2 от ЗОС, издаването на заповед от кмета на общината за отдаване под наем на имот представляващ обект на търга, следва извода, че изразяването на волеизявлението на кмета на община за отдаване под наем на общински имот в заповед, не се изисква по императивен начин от закона. Предвид което е достигнал до извода, че не е налице противоречие между чл. 90, ал. 1 от Наредба № 15 ПУРОИ и чл. 14, ал. 2 от ЗОС или на друг разпоредба от нормативен акт от по-висока степен поради, което е прието, че оспорената разпоредба не е незаконосъобразна. Съдът в заключение е посочил, че не са констатирани и несъответствия на протестираната разпоредба с общия принцип на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, нито с императивна правна норма на ЗОС, нито наличие на други отменителни основания и като материално незаконосъобразна, следователно така подадения протест е бил отхвърлен от съда като неоснователен. Така постановеното решение е валидно и правилно, но е недопустимо в хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК. При извършена служебна проверка на официалната интернет страница на Община Казанлък се установи, че след постановяване на обжалваният съдебен акт, е последвало изменение на протестираната разпоредба от Наредба № 15 за ПУРОИ, видно от Решение № 77/27.02.2020 г. на Общински съвет – Казанлък. С приетото изменение е предвидено, че при отдаване под наем се издава заповед на кмета на общината въз основа на протокола, в каквато насока е бил и първоначалния протест на прокурора. Действително към момента на подаване на протеста, въз основа на която е било образувано първоинстанционното производство и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, чл. 90 от Наредба № 15 за ПУРОИ е бил част от позитивното право. Доколкото съгласно посоченото решение на Общински съвет – Казанлък протестираната разпоредба от Наредба № 15 за ПУРОИ е изменена, следва да се приеме, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав – 28.05.2020 г., протестираната разпоредба на Наредба № 15 за ПУРОИ, която е била предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд вече не е съществувала и не е част от действащото право. След като тази разпоредба е изменена с друга последваща норма, уреждаща същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без да е ограничено във времето (за разлика от индивидуалните административни актове – чл. 21 от АПК и общите – чл. 179 и сл. от АПК, за които законодателят е въвел времева рамка), се отнася само към действащите нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част от действащото потестативно субективно право към момента на произнасяне по същество от съда. За това решение № 480/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 617/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да се прекрати. С оглед изложеното и като съобрази, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение