Решение № 5486 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2017 г.

Решение № 5486 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Т." ЕООД, гр. П., представлявано от управителя - В. Т. Г., чрез процесуалния му представител - адв. Илчев, против решение № 1386/28.07.2017 г. по адм. дело № 2007/2016 г. на Административен съд-П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът: началника на СГКК - П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът: П. М. - Епархия, редовно призована, не изпраща представител. От същата, чрез пълномощника й - адв. Киречев, е постъпило становище, с която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът: община П., редовно призована, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС-П. е образувано по жалба на "Т." ЕООД, гр. П., против Заповед № 18-5643/14.07.2016 г. на началника на СГКК-П., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР и в изпълнение на съдебно решение № 127/13.07.2015 г. по гр. д. № 83/2015 г. на Апелативен съд - П., вписано в СВ-П. като акт № 205/4.04.2016 г., е одобрено изменението на КККР на гр. П., изразяващо се в:

1. Нанасяне на нови обекти в КККР, а именно - ПИ с идентификатор 56784.519.1177, собственост на Пловдивска митрополия, на основание цитираното съд. решение; ПИ с идентификатор 56784.519.1178, собственост на община П., на основание АОбС-частна № 129/21.12.2004 г. и същото съд. решение; Сграда с идентификатор 56784.519.1178.1, без данни за собственик; Сграда с идентификатор 56784.519.1178.2, без данни за собственик; Сграда с идентификатор 56784.519.1178.3, без данни за собственик; както и 6 бр. Схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 56784.519.1178.1.1, 56784.519.1178.1.2, 56784.519.1178.1.3, 56784.519.1178.1.4, 56785.519.1178.1.5, 56784.519.1178.1.6, всички собственост на "Т." ЕООД, на основание нот. акт № 105/17.04.2009 г. на СВ-П..;

1. Заличаване на сл. обекти в КККР, а именно: ПИ с идентификатор 56784.519.781, собственост на община-П.; Сгради с идентификатори: 56784.519.781.1, 56784.519.781.2 и 56784.519.781.3, без собственик; 6 бр. Схеми на СО в сграда, с идентификатори: 56784.519.781.1.1, 56784.519.781.1.2, 56784.519.781.1.3, 56784.519.781.1.4, 56785.519.781.1.5, 56784.519.781.1.6, всички собственост на "Т." ЕООД, на основание нот. акт № 105/17.04.2009 г. на СВ-П..;

Изменението на КККР, така както е описано в заповедта засяга най-вече поземления имот с идентификатор накрая 781, който на основание влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 83/2015 г. на Апелативен съд-П., е разделен на два имота, съобразно установеното право на собственост на Пловдивска митрополия, с два нови идентификатора накрая - 1177 и 1178 и съобразно това и промяна в идентификаторите на сградите и СО в сграда 781.1, както и на самата сграда с идентификатор накрая 781.1.

Съдът след анализ на доказателствата по делото и влязлото в сила съдебно решение / описано по-горе/, е приел, че оспорения акт е валиден и законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Отчетено е, че изменението на КККР е предприето на основание чл. 54, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗКИР, която е приложимата за случая разпоредба, с оглед влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен спора за собственост между Пловдивска митрополия от една страна и община П. и "Т." ЕООД, от друга, относно процесния поземлен имот. Относно заснемането на сграда с идентификатор накрая 781.1 и СО в нея, е развил доводи, че сградата няма траен градоустройствен статут, същата е с временен характер, построена по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), която не е търпима, по аргумент от § 6а, ал. 1 и 2 ПЗР ЗИДППЗТСУ (отм.), § 50а, ал. 1 ПЗР ЗИДЗТСУ (отм.) и § 17, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ. Независимо от това е направил извод, че докато не бъде премахната, същата следва да бъде отразена в КК, на основание чл. 23 ЗКИР. Според съда тази сграда и СО в нея са заснети правилно по първоначално одобрената КК от 2009 г., както и по изменението й, което се оспорва, като частта от нея влизаща в новозаснетия имот на Пловдивска митрополия възлиза приблизително на 124 кв. м. /по заключението на в. л. -128,5 кв. м./, колкото е и по съдебното решение. Отхвърлил е възражението на дружеството - жалбоподател, че сградата неправилно е заснета с идентификатор 1178.1, след като част от нея попада в другия ПИ 1177.

Решението е частично правилно.

Правилни са изводите на съда, че изменението на КККР на гр. П., в частта, с която са нанесени нови обекти - поземлени имоти с идентификатори накрая 1177 и 1178, собственост на П. М. -първия и на община П. - втория и е заличен ПИ с идентификатор накрая 781, е законосъобразно, тъй като отговаря на признатите права на собственост по разрешения материалноправен спор относно ПИ 781 по КККР на гр. П. от 2009 г. между тях от една страна и между Митрополията и касатора, от друга, с влязло в сила решение № 127/13.07.2015 г. по гр. д. № 83/2015 г. на Апелативен съд-П.. При наличие на влязло в сила съдебно решение, относно поземлен имот, в обхвата на одобрената КККР на гр. П., с което се установяват нови граници на имота и нови собственици, Службата по кадастъра е длъжна да ги отрази. В случая, правилно е установено, че по заявлението на ответната П. М., към която е приложено копие от това съдебно решение, СГКК-П. е била длъжна да извърши изменението в КККР на гр. П., като нанесе като самостоятелен обект на кадастъра имота, по отношение на който Митрополията е установила собственически права. Изменението е на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, визиращ точно конкретната хипотеза - в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, без издаване на заповед. Издадената заповед на началника на СГКК-П. относно процесното изменение, на друго основание, не опорочава акта, доколкото са спазени всички останали изисквания на закона.

Като правилно в тази част и в частта на сгради с идентификатори накрая 1178.2 и 1178.3, както и част от сградата с идентификатор накрая 1178.1, попадаща в новия имот 1178, ведно с 3 бр. СО в нея с идентификатори накрая 1178.1.4, 1178.1.5 и 1178.1.6, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Обжалваното решение е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против заповедта, в частта й, с която сграда с бивш идентификатор накрая 781.1 и самостоятелни обекти /СО/ в нея, с идентификатори накрая 781.1.1, 781.1.2, 781.1.3, след изменението е заснета изцяло само в нов имот с идентификатор накрая 1178.1. По делото съдът е установил, че част приблизително равна на 124 кв. м. от тази сграда, ведно с част от самостоятелните обекти в нея, попадат в новообразувания имот 1177, собственост на П. М.. След като част от сградата попада в друг ПИ, то същата не може да получи идентификатора на съседния поземлен имот, в който не попада. Основен принцип при кадастралното заснемане на сградите и на СО в тях е същите да получат идентификатор, който да съответства на идентификатора на имота върху който се намират- чл. 26, ал. 1 и 2 ЗКИР, вр. с Наредба № 15/2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра. В случая този принцип при заснемане на част от сграда № 1 и СО в нея, попадащи в имот 1177 е нарушен, което неправилно не е установено от съда. Следвало е да се приеме, което не е направено от съда, че частта от сградата и СО в нея, попадащи в имот 1177, е трябвало да получат друг идентификатор, съответен на този имот, а не на имот 1178.

Като неправилно в посочената част, поради нарушение на материалния закон, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отменена Заповедта на началника на СГКК-П. от 14.07.2016 г., в частта й, с която бивша сграда с идентификатор накрая 781.1 и СО в нея с идентификатори накрая 781.1.1, 781.1.2 и 781.1.3 са заличени и на тяхно място е нанесена сграда с идентификатор накрая 1178.1 и СО в нея с идентификатори накрая 1178.1.1, 1178.1.2 и 1178.1.3, като попадащи в друг имот с идентификатор накрая 1177, като незаконосъобразна. На основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да се изпрати на началника на СГКК-П. за преработка и издаване на нов акт, с който горепосочените обекти на кадастъра получат нов идентификатор, съответен на идентификатора на поземления имот в който се намират.

При този резултат искането за разноски на П. М. е частично основателно за сумата 300 лева, съобразно отхвърлената част от касационната жалба. На касатора се дължат изцяло разноските за касационната инстанция в размер на 25 лв. платена д. т. и част от разноските за първата инстанция, в размер на 595 лв., представляващи 1/2 част от направените за тази инстанция разноски от 1190 лв., съобразно уважената част от жалбата на дружеството.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение