Решение № 188 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 531/2008 г.

Решение № 188 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 531/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. С. Г. от с. К., Община П., срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 2.ХI.2007 г. по в. гр. д. № 680/2007 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима само в частта относно извършване на делбата на дворното място с оглед на обстоятелството, че първоинстанционното решение, с което делбата на сградата в него е извършена с поставянето й в дял на В. Г. не е обжалвано от касатора, влязло е в сила и не е било предмет на въззивното производство. Разгледана по същество в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Пернишкият окръжен съд по въззивна жалба само на В. С. Г. от гр. Р. и само в частта, с която не е удовлетворена претенцията й за възлагане по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и на УПИ * в кв.50 по плана на с. К. и този поземлен имот е изнесен на публична продан, е отменил първоинстанционното решение в частта за изнасянето на публична продан на посочения УПИ с площ 720 кв. м и вместо него е постановил друго, с което е поставил в дял на Г. на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) и това дворно място, в което е построена жилищна сграда с площ 72 кв. м, която й е поставена в дял с влязлото в тази част поради необжалването му в сила първоинстанционен съдебен акт. С въззивното решение Г. е осъдена да заплати на И. Ст. Г. 3217.50 лв. за уравнение на дяловете в 6 месечен срок от влизане на решението в сила ведно със законната лихва. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение от 7.VIII.2002 г. по гр. д. № 1929/2001 г. на ПРС, изменено с решение от 19.II.2003 г. по гр. д. № 1010/2002 г. на ПОС, е допусната делба на УПИ VII- 528 кв.50 по плана на с. К. и на построената в него жилищна сграда между В квоти за мястото 6/16 ид. части и за сградата - 6/8 ид. части, Г. С. Г. и квоти за мястото 9/16 ид. части и за сградата - 1/8 ид. част и И. Ст. Г. и квоти за мястото 1/16 ид. част и за сградата - 1/8 ид. част. След постановяване на първоинстанционното решение по извършване на делбата Г. Ст. Г. е починал, като за свои наследници е оставил останалите двама съделители при равни квоти. При това положение В. Г. има 21/32 ид. части от мястото и 13/16 ид. части от сградата, а Ив. Г. - съответно 11/32 ид. части и 3/16 ид. части. Прието е за установено, че Г. е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството на майка си, че тя няма друг жилищен имот и че е направила в срок искане за възлагането му. С оглед на това е направен извод, че са налице предвидените в чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) предпоставки за удовлетворяване на искането й, при което на касатора следва да бъде присъдена съответната сума за уравнение на дела му. Касационната жалба на И. Ст. Г. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че делбата на имота е допусната, без да е съобразено, че с нот. акт № 75/1981 г. той е продаден от бащата на страните на Г. Г. и че квотите не са съобразени с обстоятелството, че Г. С. е починал, както и че неправилно е прието, че делбения имот е бил съпружеска имуществена общност на наследодателите. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за новоразглеждане. Ответницата по касационната жалба В. С. Г. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания, касаещи въпроси във връзка със съсобствеността на делбения имот и квотите на съделителите, са несвоевременни, тъй като са вече преклудирани с влезлите в сила решения по допускането на делбата на първоинстанционния и въззивния съдилища по гр. д. № 1929/2001 г. и 1010/2002 г., поради което по тях настоящата инстанция не може да се произнесе. (За пълнота следва само да се отбележи в тази връзка, че съдилищата са взели предвид и прехвърлянето с нот. акт № 75/1981 г.). Неоснователно е оплакването за несъобразяването на атакуваното решение с факта на смъртта на съделителя Г на 16.VIII.2005 г., т.е. след постановяване на първоинстанционното решение по извършване на делбата. Въззивният съд е взел предвид това обстоятелство, като присъдената на И. Ст. Г. в тежест на В. Г. сума за уравнение на дела му относно поставеното й в дял дворно място правилно е определена съобразно дяловете им преди и след смъртта на починалия в хода на производството по делото техен брат Г. Г., чийто единствени законни наследници са. Не следва да се разглеждат оплакванията на касатора относно делбата на жилищната сграда в процесния УПИ с оглед на обстоятелството, че първоинстанционното решение, с което делбата на същата е извършена с поставянето й в дял на В. Г., не е обжалвано от касатора, влязло е в сила и не е било предмет на въззивното производство. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,