Решение № 14005 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 962/2013 г.

Решение № 14005 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 962/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), против Решение № 5557/23.10.2012 г., постановено по а. д. № 81/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № 13033/18.11.2011 г. на директора на СДВР, с която на Веселин Георгиев Стоилов от гр. София -полицай в Сектор "Охранителна полиция" при 04 Районно управление "Полиция" - СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР), считано от връчването на заповедта, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР). Недоволен от решението на АССГ, директорът на СДВР го обжалва. Счита същото за неправилно. Касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК не сочи и не обосновава. В касационната жалба излага свои виждания за значението на определени факти, различни от приетото от съда. Моли отмяната на решението. Ответната страна - Веселин Георгиев Стоилов, чрез изказано становище и писмена защита на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на решението на АССГ. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе приетото за установено от фактическа страна от състава на АССГ. То фактически не се оспорва от касатора в жалбата и пледоарията по същество на спора пред съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Тълкувайки по необходимост изложеното в жалбата, предвид липсата на конкретно формулирани касационни основания, може да се направи извод за доводи от страна на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяването на обжалваното решение. Твърди се, че дисциплинарно - наказващият орган (ДНО) бил направил всичко зависещо от него, за да събере необходимата информация, относима към производството, но не бил получил съдействие от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и следствен отдел при Софийска градска прокуратура (СГП). При тази липса на съдействие и необходимостта от произнасяне в срок, в заповедта не са конкретизирани обстоятелствата като тези, кои водачи на автомобили, с какви региnoрационни номера какви суми са дали в дар на В. Стоилов и т. н. Освен това, с Глава II, Раздели I и III от Етичния кодекс (ЕК), на служителя са вменени задълженията да пази доброто име на институцията която представлява, да е неподкупен и да не се възползва от правомощията и служебното си положение с цел лично облагодетестване, както и да не допуска поставянето му под финансова или друга зависимост от трети лица или организации. Твърди се, че в досъдебното производство (ДП) има събрани достатъчно данни за нарушаването на посочените норми от Стоилов. Доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователен. Съставът на АССГ обосновано и в съответствие с оскъдните доказателства, събрани по време на дисциплинарното производство е приел, че деянието на Стоилов е останало недоказано. На практика, дисциплинарно - разследващият орган (ДРО) не е събрал нито едно доказателство в подкрепа на твърдяната вина на служителя. "Направеното всичко зависещо" от ДНО, се изчерпва в изпращането на няколко писма до Софийска градска прокуратура, Националната следствена служба и Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. Получените отговори касаят извършените следствени действия от страна на органите на предварителното производство, но не съдържат доказателства за деяние и вината на служителя. Не съставляват оправдание за това бездействие, довело до липсата на доказателства и задължението на ДНО да се произнесе в срок. Крайният извод направен от съда, че липсват доказателства за деянието и вината на служителя и това води до незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание се явява обоснован и законосъобразен. Не водят до друг извод и доказателствата, събрани от състава на АССГ: изисканите от СО - СГП такива и разпита на св. Петър Йорданов Свиларски. Въпреки, че протоколът за разпит от следовател на лицето Шефки Аптула Мехмед (с липсваща страница от него) навежда на извод за подкрепа тезата за виновността на някакъв полицейски служител, липсват каквито и да са доказателства, че става въпрос именно за Стоилов. Показанията на св. Свиларски изцяло оборват тезата за извършено нарушение от Стоилов Освен това, тези доказателства са събрани от съда, а не от ДРО или ДНО. По посочената причина те не могат да бъдат използвани за доказване виновно извършване на дисциплинарно нарушение. Недопустимо е съдът, като решаващ спора орган, да изпълнява задълженията и да има поведението на разследващ такъв, като сам събира доказателства и установява виновността на служителя, без в тази насока да има каквото и да е извършено от ДРО. Разноски по делото не са претендирани. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС