Решение № 4502 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2015 г.

Решение № 4502 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 3753 от 29.05.2015 г. по адм. д. № 2888/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 499 от 02.10.2013 г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от ЗМГО е отменена регистрацията на марка рег. № 6834Y "Alen M. А. М." за стоките, за които е регистрирана, считано от 28.01.2008 г. Счита, че решението е неправилно, не е взето предвид, че за подателя на искането [фирма], който е бил чл. на надзорния съвет на [фирма] през периода за който се твърди, че не е налице използване на процесния знак, не е налице правен интерес да иска отмяна на марката. Неправилно съдът приел, че не е установено реално използване на марката "Аlеп М./А. М.", peг. № 6834Y за услугите, за които е регистрирана. Марката е регистрирана за класове услуги от 35 до 42 и е реално използвана за стоките и услугите, за които е регистрирана, поставяна е върху търговските книжа на дружеството, което е установено по делото, но не е обсъдено в решението. Съдът не е посочил защо счита, че не е налице използване на марката за регистрираните класове стоки и услуги. Клас 40 предвижда обработка на материали. По делото е доказано, че са налице многобройни крайни продукти, изготвени от [фирма], върху които е поставян процесния знак. Клас 39 предвижда транспорт, опаковане и складиране на стоки, дейност, която се извършва от производителя [фирма], клас 35 включва управление на търговски сделки. По делото са представени фактури, които обективират търговски сделки, както и две разходни норми до митницата в [населено място], издадени през 2009 г., които показват, че дружеството е поставяло процесния знак в дейността си. Сочи, че съдът не е обсъдил изложените аргументи, че представените снимки установяват реално ползване на процесната марка, от тях е видно, че марката "АlеnМак/А. М." е поставяна върху различни стоки и техните опаковки, произвеждани от [фирма]. Периодът, в който тези стоки са произвеждани се установява от срока на годност, обозначен върху представените продукти. Представена е снимка с изображения на паста за зъби "П.", със срок на годност до 07.2012 г., т. е. били са произведени през процесния период. Върху пастите е посочено, че са годни до 6 месеца след отваряне, т. е. те са произведени най-късно през 01.2012 г. За козметичните си продукти [фирма] дава срок на годност 3 години, следователно и двата продукта са произведени през 07.2009 г. т. е. началната дата на неизползване на марката не е 28.01.2008 г., доколкото, видно от представените по делото доказателства, марката е полагана и през 2009 г. Излага доводи, че не са обсъдени представените по делото фактури, от които е видно, че продуктът паста за зъби "П. НЕО Прополис", който е бил обект на сделки за покупко- продажба, е обозначен с марката "Аlеn М./А. М.", с което се доказва, че процесният знак е поставян върху стоки и техните опаковки, които впоследствие са били предлагани на пазара и са били обект на продажба. Марката е използвана в търговската дейност на [фирма], за да отграничи стоките, които дружеството произвежда, от тези на други търговци. Съдът не е взел предвид особеностите на производството по несъстоятелност. В случая на [фирма] е приложена нормата на чл. 630, ал. 2 ТЗ - счетено е, че ако дружеството продължи да работи, това ще донесе повече вреди на кредиторите, отколкото ползи. С обявяването на дружеството в несъстоятелност и с прекратяването на дейността му на практика то се лишава от собствени органи, които да формират волята му. Тези правомощия се дават на други, определени в закона, органи - събранието на кредиторите и синдика. Извън волята на дружеството - притежател на марката е прекратяването на дейността му със съдебно решение, както и моментът, в който ще бъде извършена продажбата на процесната марка Според жалбоподателя с отменянето на марка, неизползвана в период, в който маркопритежателят се е намирал в производство по несъстоятелност с прекратена дейност и отнети правомощия, се нанася вреда на лицето, което добросъвестно е придобило марката, като е участвало в публичен търг и е платило определена цена. Ответната страна [фирма] е представила писмен отговор. Счита, че няма данни за представителната власт и легитимността на лицата, депозирали възражението и доказателствата за използване на процесната търговска марка пред Патентно ведомство. Недопустимо е дружество с наименование "А. М. АД" - без добавка "в несъстоятелност" да депозира документи, да упълномощава представители и да извършва правни действия. Излага доводи, че са представени няколко фотографии на продукти от които не може да се направи извод, че марката е реално използвана във вида, в който е регистрирана, за заявените класове. Представените фактури не потвърждават реално използване на процесната марка, тъй като не установяват факта за използване на процесната марка за регистрираните услуги, самото поставяне на марката върху стоки не означава, че тя е използвана за услуги от посочените класове. При анализ на фактурите се оказва, че в тях не се споменава процесната марка - Alen М.. Нито една от стоките в тези фактури не се отнася до продукт, означен с процесната марка, нито едно от представените доказателства не доказва по недвусмислен начин използването на комбинираната процесната марка, тъй като не съдържа словните и фигуративни елементи от нейната регистрация. Процесната марка се състои от изписани на латиница думите "A. М." и А. М.", за използване на тази конкретна марка може да се приемат само доказателства за използване на така регистрирания знак. Има разлика между използване на фирмено наименование и използване на търговска марка, недопустимо е да се приеме, че използване на фирмено наименование, регистрирано по търговския закон, е идентично на използване на търговска марка. Счита, че обявяването на дружеството-притежател на процесната марка в неплатежоспособност и несъстоятелност не следва да се счита за основателна причина за неизползването й, тъй като то винаги неизменно е свързано с търговската дейност на едно предприятие, следователно с неговите действия или бездействия. Началната дата на процесния период, за който следва да се предоставят доказателства за използване на марката, е 28.01.2008 г., или в продължение на почти две години (24 месеца) от датата на неплатежоспособност и 4 години (48 месеца) от датата на обявяване в несъстоятелност дружеството не е използвало марката, без наличие на основателна причина за това. За неоснователни счита доводите за липса на правен интерес на молителя, тъй като всяко лице може да подаде искане за отмяна или заличаване на търговска марка поради неизползване. Процесуалният представител на председателя на Патентното ведомство сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, в случай, че марката не е реално използвана, разпоредбата не изисква наличие на правен интерес. Счита, че твърдението в касационната жалба, че процесната търговска марка с рег. № 6834 е реално използвана за стоките, за които е регистрирана е неоснователно. Изложени са мотиви във връзка с използване на стоки, но не и на услуги, както се вижда от регистрацията марката е с обхват на закрила на услугите в клас 35 до 42. За неоснователни счита съображенията, че несъстоятелността се явява външно, обективно, независещо от волята на притежателя на процесната марка обстоятелство. Твърди се производство, съхраняване и други дейности във връзка със стоки, които не са в правния обхват на правото върху марката. За неотносими счита доводите, че настоящият притежател на марката [фирма] е бил добросъвестен при придобиването й, тъй като при покупката на марката е следвало да прояви грижата на добрия търговец. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че до подаването на искането за отмяна на регистрацията на процесната марка са изминали повече от пет години от датата на регистрация й /02.07.1998 г./. искането е подадено на 28.01.2013 г. и периодът на доказване на използването на марката на територията на Р. Б. е от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. Приел, че е налице и втория елемент от фактическия състав на чл. 19 от ЗМГО -липсата на реално използване на марката на територията на Р. Б. за стоките, за които е регистрирана. Направил извод, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално използване на процесната марка за стоките, за които е регистрирана, през относимия период. Представени са доказателства за поставяне на марката върху опаковки на стоки - опаковки на козметични продукти - паста за зъби, крем за бръснене, шампоан, крем за ръце и крака, детски крем, избелващ крем, депилаторен крем, върху които е поставено изображение на процесната марка, но те се отнасят до поставяне на марката върху стоки от клас 3 по Международната класификация на стоките и услугите /МКСУ/, не са представени относими доказателства за използване в релевантния период на марката за класовете услуги по МКСУ, за които е регистрирана, а именно не са представени доказателства за използване на марката за услугите от класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 по МКСУ. Изложил мотиви, че съдебният акт, с който [фирма] е обявено в несъстоятелност не представлява основателна причина за неизползване на марката. Прекратяването на дейността на [фирма] не е пречка, пряко свързана с марката и това обстоятелство не пречи на реалното използване на марката по някои от начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО - чрез използване на марката от друго лице със съгласието на притежателя, сключването на лицензионен договор и др. Обявяването в неплатежоспособност, както и обявяването в несъстоятелност, не е причина външна на притежателя на марката, поради което за неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че тези обстоятелства са външна причина, тъй като не [фирма] е поискал обявяването в неплатежоспособност, а това е станало по искане на трети лица - кредитори на дружеството. Решението е неправилно. Правилни са изводите на съда, че не не са представени доказателства за използване на марката за услугите от класове 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41 и 42 по МКСУ. Неправилно е прието, че прекратяването на дейността на [фирма], в несъстоятелност не е основателна причина за неизползване на марката. Неоснователно е възражението на касатора по т. 1 от касационната жалба, относно липсата на правен интерес у молителя [фирма] да иска отмяна на регистрацията на процесната мярка. Правилно съдът приел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО предвижда възможност да бъде отменена регистрацията на марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана в съответствие с чл. 19 ЗМГО. З. не следва да доказва правен интерес на искането си за отмяна на регистрацията на марката. В тежест на притежателя на марката е да докаже както реалното ползване на марката за релевирания период, така и наличието на основателни причини за неползване на същата в срока. Както е приел съдът, обявяването на едно дружество - притежател на търговска марка, в неплатежоспособност е свързано с волята му събитие. Неплатежоспособността е легално дефинирана в чл. 608, ал. 1 и 3 от Търговския закон /ТЗ/ и елементите на фактическия състав установяват фактическо състояние, породено от действия или бездействия на търговеца. Неправилен е извода на съда, че не съществува друга пречка, която прави използването на марката невъзможно или неразумно, това не е обсъдено от съда. Правото на органите на [фирма] да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е прекратено с решението на съда по чл. 711 от Търговския закон. Съгласно чл. 22в, ал. 1 ЗМГО правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образуване на производство по несъстоятелност на нейния притежател. Със съдебното решение той е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му, на имуществото му е наложена обща възбрана и запор, като са прекратени и правомощията на органите му. От датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена несъстоятелността му, притежателят на процесната марка се намира в специално производство, което има единствена цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите - чл. 607, ал. 1 ТЗ. Стопанският субект е загубил търговското си качество, тъй като по силата на съдебното решение сключването на сделки по занятие е преустановено; преустановени са и правомощията на органите на дружеството. Правомощия има само органът на универсалното принудително изпълнение - синдикът. Съдът не е взел предвид, че в своите указания - достъпни на адрес https:/oami. europa. eu/ohimportal/en/manual-of-trade-mark-practice, Службата за хармонизация сочи, че съдебни разпореждания, в рамките на производството по несъстоятелност, за налагане на забрана за прехвърляне на марката, могат да бъдат основателна причина за неизползването, защото налагат въздържане от използване на марката в процеса на търговия Действително, тези указания касаят марката на Общността, но при пълната идентичност на националното законодателство с това на ЕС относно отмяната на регистрацията на марка поради неизползването и, тези указания са относими към настоящия спор. Ведомството /OHIM/ се позовава на своя практика, по решение от 11.12.2007 г., "M. Intercontinental", § 51 като приема, че забраната за извършване на търговска дейност, наложена в рамките на производство по несъстоятелност, може да съставлява основателна причина за неизползване на марката. Съгласно цитираните по-горе указания, съществуването на основателни причини за неизползване не се приравнява на реално използване на марката, а е само основание за прекъсване или преустановяване на петгодишния срок, в който се изследва използването на марката. Когато основателните причини за неизползване на марката са съществували само през част от петгодишния период, не винаги е законосъобразно да се пренебрегне изискването за доказване на използването на марката. В този случай, периодът, пред който са били налице такива причини и съответно срокът, в който не е имало такива, придобиват особена важност. В решението по делото M. Intercontinental, на първи апелативен състав, се казва, че дейността по отношение на марката е възложена на синдик и неизползването на марката в периода след обявяване на несъстоятелността не е резултат на дейността на притежателя на марката. "Би било несправедливо да се обяви отмяна на мярката, защото не е използвана от притежателя в период, когато марката не е било възможно да се използва от притежателя". Следователно считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена несъстоятелността и прекратена дейността на [фирма] - 05.05.2011 г., за дружеството не е било възможно да използва марката поради действащата съдебна забрана за извършване на търговска дейност. До тази дата, за повече от три години не съществува основателна причина за неползване на марката, но наложената забрана за търговска дейност е продължила през значителна част от изследвания период, с оглед на което е налице основателна причина за неизползване на марката през голяма част от изследвания период. Универсалният характер на обезпечението, ведно с вече прекратената дейност на дружеството и отнетите правомощия на органите му, поставят въпроса и относно възможността за "разумно" използване на марката. Ако не се признаят - прекратяването на дейността на търговеца, както и - наложените обща възбрана и запор върху масата на несъстоятелността в процесната хипотеза още с решението за признаване на неплатежоспособността, с което се - прекратяват и правомощията на органите на дружеството, за основателна причина за неизползване на марката, би се стигнало до извод, че използването на марката в тази хипотеза, както е приел съдът, чрез лицензионни договори например, е "разумно". Търговецът в открито производство по несъстоятелност и с прекратена от съда дейност е в невъзможност да използва марката. Обявяването на търговеца в несъстоятелност изключва възможността за извършване на каквато и да било търговска дейност, включително и чрез синдика като орган на несъстоятелността и това представлява "пречка от естество сериозно да парализира подходящото използване на марката, не би било разумно да се поиска от притежателя на марката въпреки това да я ползва". По принцип обявяването на едно дружество в несъстоятелност е обстоятелство, което винаги тясно е свързано с търговската му дейност, но съчетано с прекратяване на дейността на дружеството, обуславя обективна невъзможност за извършване на търговска дейност, включително за използване на марката съобразно основната й функция. В този смисъл е актуалната съдебна практика по адм. д. № 15655/2014 г. и № 15781/2014 г. на Върховния административен съд. Тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМГО изисква неизползването на марката да е било преустановено за непрекъснат период от пет години, то с оглед на установената основателна причина за неползване на марката, считано от 05.05.2011 г. ., периодът на неползване на марката е от 28.01.2008 г., но така определен, същият не е елемент на фактическия състав за отмяна на марката. Ирелевантен за приложимостта на чл. 19, ал. 1 ЗМГО е фактът, че в периода от 28.01.2008 г., притежателят на процесната марка не я е използвал, без да са налице основателни причини за това. Релевантен е само непрекъснатият петгодишен период, а той в случая не е налице. Що се отнася до доводите на ответника по касационната жалба - [фирма], те в основната си част не кореспондират с предмета на и доказателствата по делото. По настоящото дело е представено надлежно оформено пълномощно от синдика на дружеството - притежател на процесната марка, за патентния представител, който получавал книжата и дал становище по искането по чл. 19, ал. 1 ЗМГО. Що се отнася до сочената от прокурора съдебна практика, че обявяването в несъстоятелност и прекратяването на дейността не е непреодолима сила, следва да се посочи, че този извод не се оспорва и нему не се противопоставят изводите по настоящото дело. Член 19, ал. 1 ЗМГО изисква основателна причина за неползване на малката, а не наличието на непреодолима сила, поради което изводите за липсата на непреодолимата сила са ирелевантни. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение