Решение № 11444 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2023 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 314, ал.7 и чл. 323 ЗСВ. Образувано е по жалба на Т. Маслинкова, съдия в Районен съд Пловдив срещу решение по т.3 от протокол 6 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023 г., с което е потвърдено наложеното на жалбоподателката от административния ръководител председател на Районен съд Пловдив, със заповед 2195 / 18.10.2022 г., дисциплинарно наказание забележка, по чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Ответникът по жалбата, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Кирилов изразява становище за неоснователност на същата. Заинтересованата страна, административен ръководител на Районен съд Пловдив изразява становище за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК е основателна. По делото е установено, че със заповед 2195 / 18.10.2022 г. административният ръководител председателят на Районен съд Пловдив е наложил на Т. Маслинкова, съдия в Районен съд Пловдив дисциплинарно наказание забележка за извършени нарушения по чл. 307, ал.3, т.2 вр. с ал.2, вр. с ал.1 от Закона за съдебната власт бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.дело 17630/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив и действия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.дело 6266/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. Фактическите констатации за забавянето на гр. дело 17630/2021 г. на ПРС са свързани с непроизнасянето от съдия Маслинкова за периода от 06.01.2022 г., когато ищцата Пуцелова е направила искане за постановяване на привременни мерки до 09.03.2022 г., когато е оттеглила предявените искове, както и по заявените от ответника Стайков искания за привременни мерки и присъждане на разноски по прекратените искове, заявени с молби от 01.03.2022 г., 21.03.2022 г., 18.04.2022 г. и 23.05.2022 г. Второто основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Маслинкова е във връзка с издаденото от нея писмо изх. 30 520 / 23.08.2022 г., с което е удостоверила неверни факти, а именно първоначално конституираните страни по гр. дело 17 630 / 2021 г. по описа на ПРС, неотчитайки заявеното оттегляне на исковете от Пуцелова. Това е довело до прекратяването на гр. дело 6266 / 2022 г. по описа на ПРС и неоправданото забавяне на производството по него. При отчитане натовареността на съдия Маслинкова дисциплинарнонаказващият орган е направил сравнение на количествения показател брой дела, разглеждани от нея с останалите съдии от районния съд, разглеждащи дела в Брачно отделение. Като отегчаващи обстоятелства е изтъкнал липсата на критично отношение към допуснатото забавяне на делата, както и лишаването на родителите (страни по споровете) на лични контакти с тяхното дете бащата за повече от 6 месеца, а майката поради невъзможността да пътува с детето до обичайното му местоживеене почти година. При потвърждаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание горестоящият дисциплинарнонаказващ орган е спазил административнопроизводствените правила и е изложил мотиви, съдържащи се в доклада на Комисията за Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. В проведения дебат в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е бил обсъден важния въпрос за съответствието на наложеното наказание с оглед тежестта на извършеното нарушение. Направен е извод, че за допуснатото просрочие по едно гражданско дело наказанието забележка е съответстващо, приемайки че забавянето е от 8 месеца и две седмици. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на дисциплинарнонаказващия орган. За да потвърди оспорената пред нея заповед 2195 / 18.10.2022 г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е редуцирала фактическия състав на нарушението до проявеното бездействие, приемайки имплицитно, че за нарушението изразено чрез действие не се следва наказание. Както Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, така и административния ръководител на Районен съд Пловдив не са диференцирали точно периода на бездействие, посочвайки че той е 8 месеца и две седмици. От този период обаче е следвало да бъдат извадени календарните дни, надвишаващи три месеца, през които привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е бил в отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск. По тези обстоятелства никой от дисциплинарнонаказващите органи не е събирал доказателства и те са останали неизяснени в дисциплинарното производство. Отчитайки, че част от фактическия състав на нарушението е бездействие, съществено нарушение на административнопроизводствените правила се явява неустановяването на точната продължителност на периода за неговото осъществяване, което неминуемо рефлектира върху точното прилагане на материалноправните разпоредби при определяне на наказанието. Не е без значение и факта, че гр. дело 17 630 / 2021 г. по описа на ПРС повече от два месеца е престояло в Окръжен съд Пловдив във връзка с обжалването на прекратителното определение по главния иск и по-късно във връзка с постъпилата жалба за бавност. По отношение на първата от двете хипотези настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, че съгласно разпоредбата на чл. 276, ал.2 ГПК не е било необходимо изпращането на цялото дело като канцеларско досие на горестоящия съд. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. След изтичане на този срок жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение. Спорен и неизяснен е останал въпроса, доколко тези действия са извършени от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и ако са извършени от него могат ли да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение, доколкото правилността на съдебните актове и извършените процесуални действия по движението на делата се осъществяват в рамките на инстанционния институционален съдебен контрол. Спорен е и извода на административния ръководител на Районен съд Пловдив, че от осъществената от съдия Маслинкова правораздавателна дейност се е достигнало до лишаването на родителите (страни по споровете) от лични контакти с тяхното дете бащата за повече от 6 месеца, а майката поради невъзможността да пътува с детето до обичайното му местоживеене почти година. Основният фактор за възникналите проблемите на родителите в общуването с малолетния Борис са самите родители. Същите вероятно са много привързани към своето дете и покриват нормалните стандарти за родителски капацитет, но дефицитите в техните човешки взаимоотношения са основната причина за това детето им да расте в подобна среда. По исканията за привременни мерки не е било насрочено открито съдебно заседание с призоваване на страните, но всяка една от молбите е била администрирана. Поставените резолюции и издадените разпореждания са били в срок от 2 до 4 дни по всяко от исканията. Т.е. налице е произнасяне. Решението на магистрата, че не следва да насрочва заседание, докато не се извършат други процесуални действия е основано на вътрешното му убеждение за прилагане на нормите на ГПК и не подлежи на дисциплинарен контрол. Вмененото нарушение по второто основание, посочено в заповед 2195 / 18.10.2022 г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив - действия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.дело 6266/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив е изцяло несъставомерено. Видно от представения по делото протокол 5820 / 30.08.2022 г. по гр. дело 6266 / 2022 г. по описа на ПРС (с.290) е, че на вниманието на съдебния състав са стояли два броя удостоверения с различно съдържание досежно предмета на спора и страните по гр. дело 17 630 / 2021 г. по описа на ПРС. Ищцата Пуцелова изрично е заявила, че в представеното от нея удостоверение е допусната грешка, която по-късно е била поправена с издаването на второ удостоверение. При тези обстоятелства, съдебният състав по гр. дело 6266 / 2022 г. по описа на ПРС е имал правомощието и задължението да изследва наличието на отрицателната процесуалната предпоставка по упражняване правото на иск (чл. 126, ал.1 ГПК) и едва тогава да пристъпи към прекратяването на това производство. По тези съображения изводите за забавяне на производството по това дело не могат да бъдат вменени на съдия Маслинкова. Тези обстоятелствата съществено коригират възприетия от дисциплинарнонаказващите органи фактически състав на нарушението, във връзка с който е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата. Не на последно място значение за преценка незаконосъобразността на оспорените актове имат и пропуските при изследването на въпроса за натовареността на съдия Маслинкова. Дисциплинарнонаказващите органи са се задоволили да анализират разгледания от нея брой дела, съпоставяйки го с този на останалите съдии, работещи в Брачно отделение на Районен съд Пловдив, което е неточно, както от гледна точка на сложността на споровете, висящността на делата, така и с оглед фактически положения за процесния период труд съотнесен като работни дни към решените правни спорове. По тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира оспорените актове за незаконосъобразни издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби основания за отмяната им по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Предвид изхода на спора жалбоподателката има право на съдебни разноски в размер на платената държавна такса от 10,00 лева и заявените по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съдът определя в размер на 1000,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение