Решение № 3482 от 3.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението , чрез процесуалния представител Н. Янакиева срещу Решение 2048/28.03.2022 г. постановено по адм. дело 9360/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се претендира отмяната на решението. Ответниците по делото Л. Кючукова, С. Кючуков и Д. Кючуков, чрез адв. В. Лазов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт В. Александров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници Агенция за хора с увреждания, ТД на НАП Хасково, РДСП Хасково не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С Решение 2048/28.03.2022 г., постановено по адм. дело 9360/2021 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението против Експертно решение на НЕЛК 1164 от заседание 116 от 02.07.2021г. на Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е бил издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазването на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От фактическа страна е установено, че Б. Кючуков е работил като старши пожарникар при Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на неселението - Хасково от 01.04.1982г. до 15.06.2020г. При изпълнение на служебните си задължения на 27.12.2019г. е претърпял инцидент при гасене на пожар, вследствие на което е получил силни болки в дясното око. Посетил е очен лекар в ДКЦ Свети Георги в Хасково. Д. Педев е извадил парче от клечица от окото на пациента и е изписал медикаменти за лечение. Резултатите от извършено разследване на заявената трудова злополука на ТП на НОИ - Хасково са били обективирани в протокол Ц5103-26-10/09.11.2020г. по декларация Ц5101-26-32 от 05.10.2020г., подадена от лицето. Със заповед е била назначена комисия за извършване на проверка, която е установила и приела, че злополуката е станала на случайно работно място при гасене на пожар на сухи треви и храсти в района на [населено място], община Хасково около 20.30 часа на 27.12.2019г. Свидетели на злополуката били колегите на пострадалия К. Георгиев, Д. Колев, М. Михайлов и Д. Атанасов. От техните показания се установява, че Кючуков не е имал нужда от медицинска намеса непосредствено след нараняването. Предвид липсата на автомобилен достъп до пожара се е наложило огнеборците да се преминат около 40 метра през жп линия и гъсти храсти. Докато си проправяли път едно тънко клонче ударило окото на Кючуков. Болката след удара била силна, но след това отшумяла, което Б. Кючуков е споделил с колегите си. На 04.01.2020г. е получил отново силна болка и сълзене в същото око и е отишъл на лекар. Издадена е била заповед за спиране на производството по квалифициране на декларираната от пострадалия злополука с декларация Ц5101-26.32/05.10.2020г. пред ТП на НОИ до произнасяне с влязло в сила експертно решение на органите на медицинската експертиза по отношение на неработоспособността и съответно на причинната връзка. Въз основа на това е била назначена комисия за разследване на случая. Комисията е констатирала и приела, че инцидентът не е бил докладван по установения ред по време на дежурството, не е бил отразен и в телефонограмата или по-късно, както и липсвали медицински документи, доказващи твърдението. След период от време, в който Б. Кючуков не изпитвал подобрение е посетил кабинета на д-р Вълчев, като е бил приложен амбулаторен лист 000238 от 27.01.2020г. Била е поставена основната диагноза [заличен текст]. На 25.03.2020г. е постъпил в СБАЛОБ Зора ООД, гр. София за лечение и операция. Състоянието при постъпване в болничното заведение е било:[ диагноза]. Бил е издаден болничен лист (БЛ) Е 20200753404 за 32 дни с причина 01 и цитираната диагноза. Временната неработоспособност е била удължена с 5 броя БЛ до 03.09.2020г. От 27.12.2019г. до първото постъпване в СБАЛОБ Зора Кючуков е изпълнявал служебните си задължения, като не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Постановено е било Решение 2176 от 160 от 29.01.2020г. на ТЕЛК, по повод жалба от ТП на НОИ - Хасково срещу болничен лист Е 20201758226 , с който на лицето е поставена диагноза [ отлепване на ретината с ретинално разкъсване ] и е предписано 10 дни домашно лечение. Издадена е била Заповед 1257-3-754 от 16.10.2020г. на директора на РДПБЗН за извършване на проверка за изясняване на факти и обстоятелства, отразени в декларация за трудова злополука. Бил е издаден протокол 1257р-1701/21.01.2020 г., в който е прието, че са налице нарушения на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, липсвало е уведомяване на ръководителя по надлежния ред или медицински документ за подобно твърдение. Било е издадено Решение 0099 от 009 от 28.01.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ - Хасково с което на лицето е определена намалена работоспособност от 50 % при водеща диагноза [заличен текст]. Постановено е било ЕР на ТЕЛК 0514 АТ 050 заседание от 05.04.2021г., с което е била приета частична причинно-следствена връзка, издадено по повод писмо от ТП на НОИ - Хасково от 17.11.2020г. относно наличие на трудова злополука. ТЕЛК е направил извод, че не приема причинна връзка между увреждането, т.к. няма функционална връзка с извършваната работа по време на злополуката, както и поради липсата на елемент на внезапност. Експертното решение на ТЕЛК е било обжалвано като НЕЛК го е отменил и е приел, че има [диагноза] на 27.12.2019г., при изпълнение на служебните задължения и последвалите усложнения и причинно-следствена връзка трудова злополука при случай на увреждане, настъпило по-късно от деня на злополуката. В хода на производството пред Административен съд София - град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Спорен от правна страна е въпросът досежно наличието на причинна връзка между настъпилата злополука с лицето Б. Кючуков, настъпила на работното място, при изпълнение на трудовите функции и условията на труд, респ. относно характера на злополуката като трудова. Правилно степента на увреждане, респ. на причинна връзка, е предоставена в компетентността на органите на медицинската експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. По силата на чл. 73, ал. 1 НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на труд в случаите на нетравматично увреждане - въз основа на протокол за разследване на злополуката, като съгласно ал.2 не се считат за внезапно увреждане на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести, (т. е. болестно състояние изразът е заимстван от медицинската терминология, при която представката пато се използва за означаване на болестни отклонения). Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НМЕ, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: причинна (между увреждането и настъпилия резултат чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ) и функционална (между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ. В конкретния случай въз основа на медицинската документация и всички други относими и годни доказателства /писмени и гласни/ по случая се доказва категорично причинната връзка между увреждането и последвалите усложнения, респективно настъпилата впоследствие неработоспособност на лицето. НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е в обхвата на регламентацията на нормите на чл. 73, ал. 1, т. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ. Не може да се споделят доводите на касатора, че решението не е съобразено със събраните по делото доказателства, а обсъдените - не са разгледани всестранно. Наличието на настъпилото по време на инцидент на 27.12.2019 г. увреждане на окото на Кючуков се установява от снетите сведения в хода на проверката от Д. Атанасов, К. Георгиев и Д. Колев, както и от обсъдената в мотивите медицинска документация, включително декларацията на д-р Педев. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение не констатира пороци, съставляващи касационни отменителни основания за отмяна на съдебното решение и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на Л. Кючукова, С. Кючуков и Д. Кючуков за присъждане на съдебни разноски, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 21.06.2022г. По изложените съображения касаторът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 500,00 лева, разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение