Решение № 9136 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2014 г.

Решение № 9136 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2227/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Николина Димитрова Петлова, от гр. София, срещу решение № 7838 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 4939/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на Столично управление "Социално осигуряване", не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7838 от 12.12.2013 г. по адм. д. № 4939/2013 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 11 състав, е отхвърлил жалбата на Николина Димитрова Петлова, от гр. София, срещу решение № РО - 233 от 19.04.2013 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 212-00-1983-1 от 14.03.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Столично управление "Социално осигуряване". Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка, която се свежда да следното: По заявление вх. № 212- 00-3734 от 03.05.2011 г., с разпореждане № 212-00-3734-1 от 16.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Столично управление "Социално осигуряване", на Петлова е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 30.04.2011 г. - 29.03.2012 г., като тя е ползвала обезщетение само за периода 30.04.2011 г. до 12.05.2011 г., тъй като е започнала работа. Впоследствие трудовото правоотношение между жалбоподателката и "ИПК Родина" АД е било прекратено, считано от 01.03.2013 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. На 01.03.2013 г. Петлова е подала заявление вх. № 212-00-1983 за отпускане на ново парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 212-00-1983-1 от 14.03.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Столично управление "Социално осигуряване" такова й е отпуснато за периода 01.03.2013 г. до 30.06.2013 г. в размер на 7,20 лв. дневно. Съгласно чл. 54б, ал. 4 КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице упражнено предходно право на парично обезщетение за безработица, считано от 01.04.2011 г. до 12.05.2011 г. и тригодишният период по чл. 54б, ал. 4 КСО изтича на 30.04.2014 г. Обстоятелството, че получаването на предходното обезщетение е било преустановено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО (започване на трудова дейност) преди изтичане на периода, за който е отпуснато, е без правно значение за извода, че правото на парично обезщетение е било упражнено. В тази връзка са решение № 16357 от 09.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12371/2013 г., VI отделение, решение № 4904 от 30.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2005 г., VI отделение и др. В случая е налице е хипотезата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, в която безработното лице има право да получи минималния размер на обезщетението за безработица за срок от четири месеца. Съгласно чл. 54б, ал. 2 КСО, минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,