Решение № 11961 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г.

Решение № 11961 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 227 АПК. С решение № 7606 от 23 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 13133/2015 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е отменено решение № 5725 от 23 септември 2015 г., постановено по адм. дело № 4172 от 2015 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на "НИКМИ" АД против заповед № РД -09-50-877 от 16 декември 2013 г. на главния архитект на Столична община. Оспорващото дружество поддържа жалбата срещу заповедта и иска отмяната й и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Ответникът гл. архитект на СО оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и всички събрани по делото доказателства, вкл. и неоспореното от страните заключение на вещо лице инж. Л. Йончев, което съдът кридитира като компетентно и обосновано, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 от АПК, е заповед № РД - 09-50-877 от 16 декември 2013 г., издадена от Главния архитект на Столична община, с която е отказано одобряването на проект за подробен устройствен план - изменение план за регулация с промяна профила на улицата между о. т. 505в и о. т. 505б; създаване от съществуващ УПИ I - 57, 58, 59 и 60, общ от кв. 7 по плана на гр. С., м. "бул. България", район "Триадица" - СО на нови УПИ I - 1185 "за обществено обслужване, жилищно строителство, ТП, подземни и надземни гаражи" и III - 58 "за обществено обслужване, жилищно строителство, ТП, подземни и надземни гаражи"; изменение на плана за застрояване и работен устройствен план със сключено застрояване между УПИ. Със заявление № ГР-70-00-234 от 25 юни 2013 г., до Столична община, направление "Архитектура и градоустройство" "НИКМИ" АД е поискало да се изпълни влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 184/2013 г. по описа на АССГи да се допусне изработването на проект на подробен устройствен план (ПУП) - изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) и работен устройствен план (РУП) в териториален обхват урегулиран поземлен имот (УПИ) I - 57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, м. "Булевард "България" - II част", район "Триадица". Към заявлението дружеството е представило и документи за собственост (от л. 46 -до л. 57 от адм. дело № 3601/2014 г., по описа на Административен съд С. - град), въз основа на които обосновават правния си интерес от исканото изработване на процесния проект за ПУП и скица (л. 66 и л. 67 от същото дело). Отменителното съдебно решение е било докладвано на ОЕСУТ, който с решение по Протокол № ЕС-Г-49 от 02 юли 2013 г., т. 18 е предложил да се дадат указания на дружеството да уточни изрично дали със заявление № ГР - 70-00-1135/07/2007 г., да представи по административната преписка доказателства и подробни мотиви за наличие на явна фактическа грешка в ОУП на Столична община от значение за предвижданията на плана, а в изпълнение на съдебния акт да представи по административната преписка проект на ПУП - ИПРЗ и РУП, който да съответства на предвижданията на ОУП на Столична община (л. 59 и л. 60 от същото дело). В указания от административния орган едномесечен срок за изпълнение на указанията му, търговското дружество не е представило нов (коригиран) проект на процесния ПУП, като е посочило, че не дължи представянето на нов (коригиран) такъв, а е поискало приемане на вече представения от него проект. За да издаде обжалвания отказ за исканото изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) и работен устройствен план (РУП) в посочения териториален обхват, Главният архитект на Столична община е посочил, че проектът противоречи на изискванията на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗУТ, както и че евентуалното му одобрение би противоречало и на нормите на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ и чл. 11 от ЗУЗСО и чл. 12 от ЗУЗСО. Изложил е и мотиви, че с оглед императивната разпоредба на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в ОУП или в ПУП на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях или на части от тях за изграждане на елементи от техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Също така според административния орган, проектът противоречи и на чл. 11, ал. 1 от ЗУЗСО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от същия нормативен акт, съгласно който предназначението на поземлени имоти, попадащи в устройствени зони или в самостоятелни терени на зелената система, може да се променя само в устройствената зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2 от ЗУЗСО. По същество мотивите за отказа са противоречие на проекта за изменение на ПУП с предвижданията на действащия към момента на произнасянето ОУП. Откъзът е незаконосъобразен по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява, че УПИ I - 57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, по плана на гр. С., м. "Булевард "България" е придобит изцяло от дружеството към 21 ноември 2007 г. и към този момент имотите са отговаряли на предвижданията на действащия ОУП на гр. С. от 2007 г., за зона "Обществено обслужване" - високо застрояване (вж. т. 1 от заключението на СТЕ) като зоната е съответствала по параметри на зона "Смф", с параметри на застрояване плътност 60%, Кинт 3 и кота корниз 20 м., отговарящи на статута на високо застрояване (к. к. над 15 м.). Също така в заключението си вещото лице посочва и съответствието на процесните имоти с изменяните през годините ОУП. С приетия с ПМС № 80 от 15 април 2002 г. ОУП на гр. С., имотите са подали в зона "ЖС" смесена жилищна устройствена зона. С последващото измение с ПМС № 147/2006 г., предвижданията за тези имоти са били за зона "Оо" обществено обслужващи дейности, за която може да се допусне прилагането на параметрите на смесени многофункционални зони - "СМФ". Следователно и при трите изменения на ОУП на гр. С., предназначението на процесните имоти е отговаряло на заложените коефициенти на предвижданията на застрояване и регулация. Впоследствие с оглед представената хронология на извършените изменения на ОУП на гр. С., вещото лице посочва, че с решение № 693 от 19 юли 2007 г. Столичен общински съвет решава разработването на проект за изменение на ОУП. С решение № 960 от 16 декември 2009 г. на Министерски съвет, на осн. чл. 127, ал. 8 от ЗУТ е прието изменение на действащия Общ устройствен план на Столична община с графични и текстови материали съгласно чл. 3 от Закона за устройството и застрояването на Столична община и с направената корекция съгласно т. 1 от Решение № 697, по протокол № 51 от заседанието на Столичния общински съвет на 19 ноември 2009 г. Корекцията е относно УПИ I-57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, по плана на гр. С., м. "Булевард "България" "да се съхрани реализираното озеленяване, като се коригира от зона с режим Смф в зона с режим Тго"/ локални градини и озеленяване/. Настоящият съдебен състав на ВАС, второ отделение намира, че решението за МС в частта за корекцията за УПИ I - 57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, по плана на гр. С., м. "Булевард "България" има характер на изменение на ПУП. С него се изменя начинът и характерът на застрояване на едно единствено УПИ, което е елемент на урегулирането за застрояване (чл. 18, ал. 1, т. 6 ЗУТ). Не се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите на община, част от община, населено място и селищно образование с национално значение, за които се разработват ОУП според чл. 103, ал. 2 и ал. 3, 104, ал. 2, чл. 105 и чл. 106 ЗУТ. Определянето на начина на устройство на отделен поземлен имот представлява процедиране на ПУП и е изключено от обхвата на ОУП. В случая то е извършено от некомпетентен орган и при грубо нарушаване на императивните изисквания на закона, както и на основните принципи на административния процес. К. да одобри проект за изменение на ПУП за един УПИ към момента на издаване на акта е кмета на общината- чл. 129, ал. 2 ЗУТ. В същия закон са установени и целите, основанията и реда за издаване на акта, които в случая грубо са нарушени. Процесното УПИ е извън обхвата на проекта за изменение на ОУП и за него не е провеждана процедура за обществено обсъждане, уведомяване на заинтересуваните лица, съгласуване и обсъждане по предвидения законов ред. Не са налице условията по чл. 134 ЗУТ за изменение на влезлите в сила устройствени планове по отношение на УПИ. Изискванията за законност на актовете за устройство на територията в случая са нарушени драстично, като тези тежки и радикални пороци обусляват невалидност на акта на МС, в частта касаеща УПИ I - 57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, по плана на гр. С., м. "Булевард "България". В този смисъл възражението на оспорващото дружество за нищожност на предвиждането на ОУП на СО, приет с решение № 697/19.11.2009 г. на СОС и одобрен с решение № 960/16.12.2009 г. на МС, по отношение на УПИ I - 57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, по плана на гр. С., м. "Булевард "България" е основателно. Инцидентният съдебен контрол за нищожност на административен акт, който е основание за издаване на друг акт, е допустим и в съдебния административен процес съгласно т. 2 на Решение № 14 от 04.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г. Заявеното от оспорващото дружество изменение на ПУП следва да бъде съобразено с предвижданията на ОУП на СО, действал преди изменението от 2009 г., което е нищожно по отношение на УПИ I - 57, 58, 59, 60, общ., кв. 7е, по плана на гр. С., м. "Булевард "България". Оспорената заповед, с която се отказва одобряването му сеи явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото разноските са в тежест на ответната страна и следва да се присъдят в полза на оспорващия по направеното своевременно искане и до доказания размер на платени такси и възнаграждение за вещо лице. По гореизложените съображения и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК и на осн. чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,