Решение № 71 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6429/2007 г.

Решение № 71 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6429/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. И. Г. Р. е обжалвал въззивното решение на Б. окръжен съд от № 164 от 11.05.2007 г. по гр. д. № 56/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Ответниците Б. Н. Г. и Н. Б. Г. изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Б. окръжен съд е отменил решението на районния съд гр. Р. № 265 от 21.02.2003 г. по гр. д. № 264/2000 г. и е решил делото по същество при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) като е осъдил И. Г. Р. да предаде на Б. Н. Г. и Н. Б. Г. собствеността и владението на 246/640 ид. ч. от парцел **** имот 1752 кв.104 по плана на гр. Б. Производството пред въззивния съд се е развило при условията на чл. 218з ГПК (отм.) след отменително решение на Върховния касационен съд, състав на Четвърто-а гражданско отделение № 1* от 18.01.2007 г. по гр. д. № 2282/2005 г. С това решение е прието, че имотът е принадлежал на наследодателката на ищците Б. Н. Г. и Н. Б. Г. и е отнет по постановление на Министерския съвет, посочено в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ, след което е отстъпен като обезщетение срещу отчужден имот на И. Г. Р. ВКС се е позовал на разясненията в ТР 6/2005 г. и е приел, че земята следва да бъде възстановена на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ независимо от правомерността на акта на разпореждането и добросъвестността на приобретателите по него. Въз основа на това тълкуване е направен извод, че противопоставеното от И. Г. Р. право на собственост, произтичащо от административен акт с вещноправни последици не препятства възстановяването на спорната част от имота. Следователно спорът за приложението на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ по отношение правото на възстановяване на имота е преклудиран. При новото разглеждане на основание чл. 218з ГПК (отм.) въззивният съд е следвало да се произнесе по указание на ВКС само по направените правоизключващи възражения от ответника И. Г. Р. за нищожност на решението на ОСЗ за възстановяването на собствеността като завършващ елемент на административната процедура по възстановяване на собствеността с конститутивно действие (ТР 1/1997 г. на ВКС, ОСГК, т. 1). Въззивният съд законосъобразно е приел, че следва да се направи разграничение между състава на П. комисия по чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ, приела решението за възстановяването на собствеността и подписването на решенията, за което като административни актове на основание чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП (отм.), при действието на който е постановено решението, е достатъчно да бъдат подписани от председателя и секретаря на колективния орган. Съдът обаче в нарушение на процесуалните правила не е разгледал по същество второто възражение за неспазване на срока за заявяване на земите по съображение, че това не обуславя нищожност след като е решението е постановено от надлежен орган и в предвидената от закона писмена форма. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ става по административен ред като в чл. 11, ал. 1 е установен преклузивен срок за подаване на заявлението за връщане на земята. Със ЗИДЗСПЗЗ обн. Дв, бр. 98 от 28 октомври 1997 г. е създадена нова ал. 13 на чл. 10 ЗСПЗЗ, с която е признато и правото на възстановяване на земите, които са били продадени или предоставени на трети лица от селскостопанските организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Във връзка с приемането на това ново основание за възстановяване на собствеността е предоставена възможност на правоимащите лица да подадат заявление в срок от три месеца от влизане в сила на закона т. е. до 31.01.1997 г. или в този срок да поискат от ОСЗ (тогава поземлена комисия) да отмени решенията, с които е отказано да им бъде възстановена собствеността върху земеделски земи на основание на отменените, съответно изменените разпоредби в този закон (§ 34 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 15а ППЗСПЗЗ). В случая въпреки направеното възражение изводът на първоинстанционния съд, че срокът е пропуснат ищците не са твърдяли и не са доказали, че са подали заявлението с дата преди 31.- 01.1997 г. От изпратения от ОСЗ препис от цялата преписка се установява, че заявлението за възстановяване собствеността има дата на подаване 06.05.2008 г., а в самите решения е записано, че се възстановява собственост по заявление с дата от 06.02.1998 г., но и двете дати следват изтичане на преклузивния срок по § 34 ПЗР ЗСПЗЗ. По аналогия с аргументите в т. 4 на ТР 6/2006 г. на ВКС, ОСГК при спор за собственост за земеделски земи между лица, на които собствеността е възстановена и лица, придобили преди това вещни права въз основа на административен акт в хипотезата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ съдът има правомощия да извърши косвен контрол както на нищожността, така и на унищожаемостта на административния акт за възстановяване на собствеността. В рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения - решение № 78/1973 г. на ВС, ОСГК. Нищожен е всеки административен акт който е издаден извън правомощията на административния орган. Такъв е случаят, когато е постановен административен акт, пораждащ гражданскоправни последици по преклудирани права. Пропускането на срока за заявяването на правото на възстановяване на земеделските земи по административен ред погасява правото, освен ако не е използвана възможността на исковия ред на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното след като по настоящото дело въпреки направеното изрично възражение от ответниците не е доказано спазването на срока по § 34 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 15а ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че решението на ОСЗ е нищожно и не е породило правни последици. Следователно липсва материалноправна легитимация на ищците и предявения от тях ревандикационен иск не може да бъде уважен. С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и делото да се реши по същество при условията на чл. 218и ГПК (отм.) като предявеният иск се отхвърли. При този изход на спора на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 200 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение