Решение № 10382 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2014 г.

Решение № 10382 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3627/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" София-срещу решение № 57 от 6.01.2014 г. по адм. дело № 6323/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 749/6.06.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Иво Бориславов Кръстев. Иска се отмяна на решението с доводи за незаконосъобразност. Ответника- Иво Бориславов Кръстев от град София, чрез своя процесуален представител-адв. Велкова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е постановено при точно установени правно релевантни факти и правилно прилагане на материалния закон. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, като обосновано е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материално правните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл). За да е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, на което основание е издадена заповедта, изисква да кумулативното наличие на две задължителни предпоставки- неспазване на условията за назначаване на държавен служител/ по чл. 7 от закона- а в случая- чл. 7, ал. 1, т. 6/ и на второ място- нарушението, респективно несъвместимостта да е съществувала както към момента на възникване на служебното правоотношение, да трае през цялото му съществуване, включително и към момента на прекратяване на правоотношението. Следователно, законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание изисква наличието на изброените две предпоставки, което в случая не е установено. Административният орган не е доказал, че на служителя се възлагат функции като председателстващ изпитна комисия, а като фактическо основание за издаването на процесната заповед е приета липсата на удостоверение за периодично обучение, изискуемо съгласно чл. 153а, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и че не отговаря на изискванията на чл. 29 от Наредба № 38/16.04.2004 г., за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждането на проверочни изпити. Това удостоверение, както и изискванията за специфични знания и умения обаче се отнася само до председателите на изпитните комисии, а не и по отношение на другите членове на такива комисии, ангажирани с подготовката и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Единствено такива функции са вменени на Кръстев съобразно длъжностната му характеристика Затова и заключението за незаконосъобразност на оспорения административен акт, довело до отмяната му от съда, изцяло се споделя от касационната инстанция. Не са налице основания за отмяна, поради което първоинстанционното решение следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски, поради което ИААА следва да се осъди да му заплати сумата 585 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,