Решение № 7069 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2020 г.

Решение № 7069 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 2520/4.12.2019 г. по адм. дело № 1943/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив, чрез юрисконсулт Тончева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2520/4.12.2019 г. по адм. дело № 1943/2019 г. Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив решение № 2153-15-157 от 7.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-159/15.05.2019 г. срещу разпореждане № РЖ-5-15-00557040/23.04.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с което е разпоредено ТД на НАП – гр. Пловдив, като осигурител, да внесе сумата по ревизионен акт за начет № РА-5-15-00546671/5.04.2019 г. в общ размер на 59,58 лв. (главница в размер на 53, 81 лв. и лихви в размер на 5,77 лв.). Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че ревизионният акт за начет е бил издаден в производство по частична ревизия по разходите на ДОО, възложена със заповед № 3 Р-5-15-00528138/20.02.2019 г. и заповед № СЗ-5-15-00546362/2.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Против ревизионния акт за начет осигурителят е подал възражение, което е било отхвърлено като неоснователно и на основание разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от КСО е било изготвено мотивирано заключение за потвърждаване. Въз основа на констатациите в ревизионния акт за начет ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ е издал разпореждане № РЖ-5-15-00557040/23.04.2019 г., потвърдено с решение № 2153-15-157/7.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. При извършената ревизия контролните органи на НОИ са установили, че лицето Т. Кутрулева е била назначена в ТД на НАП – Пловдив по трудов договор № 2/1962/29.11.2017 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ на длъжност "технически сътрудник", считано от 4.12.2017 г. Трудовият договор е бил прекратен със заповед № 2-203/27.02.2018 г., считано от 1.03.2018 г., а със заповед № 2-204/27.02.2018 г. Кутрулева е била назначена при същия осигурител на друга длъжност - "старши специалист" на основание чл. 68, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, считано от 1.03.2018 г. ТД на НАП – гр. Пловдив е представило удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО за болничен лист № Е 20180605774 за периода от 1.03.2018 г. до 9.03.2018 г. включително. Въз основа на този разходооправдателен документ на служителката е било изплатено обезщетение от средствата на ДОО в размер на 53, 81 лв. Временната неработоспособност на лицето е настъпила на 1.03.2018 г., считано от която дата тя е следвало да постъпи на работа съгласно трудов договор № 2-204/27.02.2018 г. Кутрулева е полагала труд при един и същ работодател, считано от 29.11.2017 г. Обосновано съдът е приел, че не е налице прекъсване на осигуряването, тъй като между лицето и осигурителят ТД на НАП – гр. Пловдив първоначално е бил сключен трудов договор № 2/1962/29.11.2017 г. за длъжността "технически сътрудник" в отдел "Услуги за клиенти" в дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – гр. Пловдив, който е бил прекратен със заповед № 2-203/27.02.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. На същата дата Кутрулева е сключила нов трудов договор - № 2-204/27.02.2018 г. за длъжността "старши специалист" в сектор "Прием и обработка на декларации и предоставяне на услуги и информация", отдел "Услуги за клиенти" в дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – гр. Пловдив. Видно от отбелязванията върху заповед № 2-203/27.02.2018 г. и трудов договор № 2-204/27.02.2018 г. служителката е започнала изпълнението на трудовите си задължения по втория във времето трудов договор на 1.03.2018 г. В случая, административният орган не е установил различна дата от посочената за наличие на осигурително правоотношение. Новият трудов договор не е детерминирал прекратяване или прекъсване на същото. Неправилно настъпването на временната неработоспособност на деня, в който е започнало упражняването на трудова дейност е било прието за обстоятелство, препятстващо възникването на осигуряване за съответния социален риск. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно данните в представената справка за актуалното състояние на всички трудови договори на Т. Кутрулева, същата има осигурителен стаж повече от 6 месеца като осигурено лице за този социален риск и законосъобразно административният съд е приел, че изплатеното обезщетение е било дължимо. Наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и е съпоставил установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Атакуваното съдебно решение не страда и от порока необоснованост. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение