Решение № 9266 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2011 г.

Решение № 9266 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Маринела Динева Йорданова с адрес: гр. Търговище, ул. "Капитан Данаджиев" № 13, ап. 2, ет. 2 срещу решение № 2160 от 03.10.2011 г. на Административен съд -Варна, постановено по адм. д. № 2348/2011 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 20625/17.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 118/31.05.2011 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е тълкувал и е приложил неправилно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Имотът, придобит от съпруга по силата на договор за дарение, не може да задоволява жилищните нужди на семейството, тъй като дарителя си е запазил правото на ползване върху него. Недопустимо е с АУЗД, издаден на основание чл. 106 от ДОПК да се отказва признаване ползването на данъчно облекчение. Същият е издаден без основание, тъй като не се определя нито данъчна основа, нито дължим данък. Освен това дължимите суми за възстановяване не са възстановени видно от приложения Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 21183/19.07.2011 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУЗД № 20625/17.05.2011 г., както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на ТД на НАП - Варна не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил АУЗД № 20625/17.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 118/31.05.2011 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. Със същия на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК е изменена подадената от Маринела Йорданова ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 2500И0003859/08.04.2011 г. както следва: годишна данъчна основа 13120.64 лв., данъчно облекчение 0.00 лв. Данъчно задължение в размер на 1312.06 лв. Авансово внесен данък за 2010 г. по ЗДДФЛ - 1312.06 лв. Не е налице данък за възстановяване. Установената фактическа обстановка е следната: В подадената ГДД Маринела Йорданова декларира доходи от трудови правоотношения в размер на 13120.64 лв. и данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ в размер на 3924.10 лв.; обща годишна данъчна основа за облагане 9196.54 лв. и данъчно задължение в размер на 919.65 лв. Авансово внесеният данък е в размер на 1312.06 лв. и по отношение на надвнесения в размер на 392.41 лв. се претендира възстановяване. След извършена проверка органът по приходите е установил, че ипотекираното жилище не е единствено жилище на семейството през данъчната 2010 г., тъй като съпругът Десислав Здравков Йорданов е собственик на апартамент, находящ се в гр. Търговище, придобит по дарение. Поради това, не е налице условието на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За да отхвърли жалбата на Йорданова срещу АУЗД, съдът е приел, че действително условието на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не е налице. Ипотекираното жилище не е единственото жилище за семейството през данъчната 2010 г. Безспорно е установено, че съпругът е придобил по силата на НА за дарение № 175 от 05.08.1997 г. апартамент в гр. Търговище със застроена площ 83.27 кв. м. Запазеното право на ползване за дарителя не изключва приложението на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като меродавно е правото на собственост върху втория апартамент. Спазена е процедурата по чл. 103 от ДОПК. Връчено е съобщение, с което жалбоподателката е поканена да отстрани несъответствията в подадената декларация. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане или изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. В случая, позовавайки се на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ, деклараторът е посочил по-ниска годишна данъчна основа, върху която според него се дължи данък в по-нисък размер от авансово внесения, като претендира за възстановяване на надвнесените 392.41 лв. Намаляването на данъчната основа и съответно на дължимия данък, направено в декларацията във връзка с претендираното данъчно облекчение не е прието от органа по приходите. Констатирал е несъответствие между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК във връзка с наличието на второ за семейството жилище и поради това е поканил лицето да отстрани несъответствията. Тъй като същите не са отстранени по реда и в срока, определен в чл. 103, ал. 1 от ДОПК, е издаден АУЗД, с който е коригирана годишната данъчна основа за облагане с данък по реда на ЗДДФЛ и размера на дължимия данък, поради непризнаване правото на ползване на претендираното данъчно облекчение. Това, че с АУЗД не е определено допълнително задължение за данък извън авансово внесения, а е прието, че не е налице данък за възстановяване, не означава, че АУЗД по декларация не е следвало да бъде издаван. АПВ № 21183/19.07.2011 г., с който е отказано възстановяване на претендираната сума, е постановен във връзка с подадено от лицето искане - вх. № 6746/23.06.2011 г., по което органът по приходите е бил длъжен да се произнесе и е с дата, която следва датата на издаване на АУЗД. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че за да се ползва облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ, следва да са налице едновременно и трите, предвидени в ал. 1 предпоставки. В случая третата не е налице, тъй като ипотекираното жилище не е единствено за семейството. Направеното тълкуване в смисъл, че меродавно е правото на собственост върху друго жилище освен ипотекираното, независимо от съществуването на право на ползване на трето лице, не е стеснително и незаконосъобразно. Смисълът на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ е да се подпомогнат младите семейства, които не разполагат със собствено жилище и са придобили такова, ползвайки ипотечен кредит. В този смисъл е решение № 1765/06.02.2012 г. по адм. д. № 8591/2011 г. на ВАС осмо отд. и решение № 8612/16.06.2011 г. по адм. д. № 14826/2010 г. на ВАС, първо А отд. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение