Решение № 11983 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител юрк. Д. Марчева, срещу решение 4788 от 30.04.2025 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 64/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. 02-250-2600/4247#23 от 08.11.2024 г. на заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2020, в частта, с която на Къмпани хотелс ДС ЕООД гр. Варна, е отказано подпомагане за парцел БЗС 55201-3777-2-1 и е прието, че цялата площ в размер на 3,59 ха е недопустима за подпомагане. Преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на Къмпани хотелс ДС ЕООД, съобразно дадените мотиви по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид и обсъдил изготвените при извършване проверка на място доклад в своята цялост, включващ освен снимки на парцелите и работни листа за определяне на процент живи растения. Твърди, че докладът изготвен на място представлява официален документ и в този смисъл следва да бъде ценен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответника по касация Къмпани хотелс ДС ЕООД, чрез адв. М. Стоянова, в депозиран писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, включително и при спазване изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно при извършената проверка на място, контролните органи допуснали нарушение на Инструкцията за проверка на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 -2020г. Този свой извод, съдът е извел от заключението на приетата по делото СТЕ ( отговор на въпрос 7). Анализирайки приложимата разпоредба на чл. 9, ал.1, т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, съдът е приел, че за да бъде постановен отказ за финансово подпомагане, контролните органи на ДФЗ е следвало да преброят всички растения, които са засети на целия заявен парцел, както и колко от тях са живи и какъв е техният процент спрямо броя на всички растения, което не е сторено при извършената проверка на място. За да изведе извод за незаконосъобразност на оспореното пред него УП и допуснати нарушения при извършената проверка на място, съдът се е позовал изцяло на приетото по делото заключение на вещото лице. Решението е неправилно постановено. Фактическата обстановка не е спорна между страните и правилно е установена от първостепенният съд. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, но не ги е обсъдил поотделно и в съвкупност със заключението на приетата по делото комплексна - съдебно техническа експертиза, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. В оспореното уведомителното писмо е прието, че парцел с 55201-3777-2-1 с площ 3,59 ха не отговаря на изискванията на чл.8, т.1 от наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ "най - малко 70% от растенията, включени в референтния парцел да са живи (неизсъхнали) и допустимата площ е 0 ха. като тези фактически констатации на органа, кореспондират на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 от посочената наредба. На парцела е извършена проверка на място в периода 20.08.2020г. до 08.09.2020г. чрез визуален метод на контрол, като са установени 27 % живи растения, определени в извадка по конкретна формула посочена в УП. Изчислението е извършено въз основа на два работни листа, като в първия е определено, че в 1 ха са засети 405 бр. растения. Вторият работен лист е за определяне на броя на живи растения на хектар, при направени 20 контроли с дължина 54 м обща дължина на издвадката 1567 м, са определени 111 бр./ха живи растения. В заключение е посочено, че парцелът не отговаря на изискванията на чл. 9, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи /неизсъхнали/ и установената площ е 0 ха. С оглед на изложеното административният орган е приел, че е налице наддеклариране в размер на 3,7 ха, която представлява 27,86 % спрямо установената допустима за подпомагане площ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, гласяща че ако разликата е от 20 % до 50 %, не се изплаща субсидия за схемата или мярката, административният орган е приел, че оторизираната сума следва да е в размер на 0 лева. За извършената проверка на място е изготвен доклад за проверка на площи, изпратен на "Къмпани Хотелс ДС" ЕООД с уведомително писмо изх. 01 -172 -2600/566 от 14.09.2020г., получено от управителя на дружеството на 29.09.2020г. Първоинстанционният съд безкритично се е позовал на приетата по делото експертиза, без да обсъди както доклада за проверка на площи, така и представените работни листа, в които е извършено чрез извадка преброяване на живите растения в парцела и по - конкретна формула, както и процедурните правила на приетата от него за нарушена Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 -2020г. В раздел II "Извършване проверки на място", б. А от Инструкцията Установяване /измерване и деклариране в заявлението на площи, отговарящи на критериите за допустимост, поетите ангажименти и други задължения" детайлно са разписани правилата за извършване на проверките, както и допустимите методи за установяване на допустимост/недопустимост за подпомагане на площите, като в т.6 е посочено как се извършва измерване на трайните насаждания. Посочено е, че липсата на растения, ако е значима, се отразява чрез определяне на процента живи растения. При извършване на физическа проверка на място, проверяващият следва да изготви работен лист за определяне процента на живи растения, ако има съмнения за достигане на изискуемия 70% праг на всички трайни насаждения с изключение на многогодишните медицински и ароматни култури и ягодоплодните плодове. Никъде в цитираната Инструкция приета за неспазена от страна на съда не съществува изискване за непосредствено преброяване на всички живи растения. Вещите лица по назначената СТЕ са дали отговор, че не са изброени всички живи растения по причина, че такава задача им е била възложена именно от съда. Противно на приетото от съда, заключението на вещите лица по никакъв начин не опровергава констатациите от извършените проверки на място, относно процента установени живи растения, определени чрез извадка и посочената в УП формула - общ брой живи растения на ха/брой засадени растения на ха* 100 = 27%(111/405*100) въз основа на приложените два работни листа. Такива констатации в заключението на вещите лица липсват. От друга страна първоинстанционният съд не е обсъдил приетите по делото доклад и два броя работни листа. В този смисъл основателно е възражението на касатора. Докладът и работните листа представляват официални документи, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред /чл. 179, ал. 1 ГПК/. Тези официални документи съставляват доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия и се ползват със задължителна доказателствена сила, относно обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Тези официални документи не са били оспорени по надлежния ред - чл.193 ГПК приложим на основание чл.144 от АПК и производство по оспорване на констатациите в тях не е проведено и от страна на замеделският производител не е осъществено доказване, опровергаващо тяхната доказателствена сила. Следователно тези официални свидетелстващи документи, обвързват решаващия съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него. Следва изрично да бъде подчертано, че доказване, опровергаващо доказателствената сила на документите не е постигнато и с назначената по делото комплексна СТЕ. Така проведеното доказване от Къмпани хотелс ДС ЕООД се е свело единствено до установяване на допуснати процесуални нарушения в хода на извършената проверка, но не и до оборване на материалната доказателствена сила на официалните документи, дали основание на административния орган да постанови процесния отказ за подпомагане. Според двата работни листа, като в първия е определено, че в 1 ха са засети 405 бр. растения, а във вторият за определяне на броя на живи растения на хектар е обобщено, че при направени 20 контроли с дължина 54 м обща дължина на извадката 1567 м, са определени 111 бр./ха живи растения. Изчислението, извършено въз основа на два работни листа установява 27 % живи растения. Тези констатации не са оборени в хода на първоинстанционното производство. Предвид характера на съставените работни листа, дружеството - заявител за подпомагане е следвало да ангажира доказателства, че общият брой живите растения са повече от 70 % в целия парцел. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че констатациите на органа в оспореното уведомително писмо не са опровергани от страна на Къмпани хотелс ДС ЕООД, същите са подкрепени с представените по делото доклад от проверка на площи и два броя работни листа. В хода на административното производство не допуснати нарушения на Инструкцията за проверки на място, които да са толкова съществени, че ако не бяха допуснати биха довели до различен резултат и конкретно да установят най - малко 70% от растенията в парцела да са живи. Решението е неправилно постановено при погрешно интерпретиране на констатациите на вещото лице по назначената експертиза, при незачитане доказателствената сила на официални свидетелстващи документи и неправилно приложение на относимата разпоредба по чл.9, ал.1, т.1 от приложимата Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ изискваща най-малко 70 % от растенията в парцела, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл.10 да са живи (неизсъхнали). В случая при извършените проверки на място са установени 27% живи растения, определени в извадка по съответната формула и правилно е установена допустима за подпомагане площ 0 ха по мярка 11 "Биологично земеделие". При горните съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и поради това, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства, следва да се постанови ново по същество на спора като подадената жалба от Къмпани хотелс ДС ЕООД срещу Уведомително писмо изх. 02-250-2600/4247#23 от 08.11.2024 г. на Зам. изп. Директор на ДФ Земеделие като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото се явява основателна. Същата следва да бъде уважена в размер на 470 лева, от които 70 лева държавна такса и по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдени инстанции , определено на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение