Решение № 2376 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2012 г.

Решение № 2376 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Георгиев, срещу решение № 1089/14.05.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 282/2011 г., с което е отменено решение № 23/10.01.2011 г. на началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че действително платената цена е декларираната в процесния ЕАД. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "САДАТ" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 23/10.01.2011 г. на началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "САДАТ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 168 оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гацова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било решение № 23/10.01.2011 г. г. на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1, б. "а", § 2 и § 3, чл. 214, § 1 и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на стоката ПЕ опаковъчен материал ленти, напечатан с нето тегло 947 кг по ЕАД № 10ВG003000Н0006596/19.01.2010 г., поставена под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление и съответно е определено задължение на "САДАТ" ООД за допълнително заплащане на ДДС в размер на 631.24 лв. ведно със законната лихва в размер на 63.61 лв., изчислена от датата на поставяне на стоката под режим - 19.01.2010 г. до датата на решението, която ще продължи да се начислява до окончателното погасяване на задължението. Стоката е с държава на произход и изпращане - Република Турция и изпращач SUMER PLASTIK VE KAGIT SANAYI TIC. AS. - Истанбул. В мотивите на решението е посочено, че при направена съпоставка с представената по линия на международно сътрудничество от Главна дирекция за ЕС и външни отношения, Подсекретариат за митниците при Министерски съвет на Република Турция износна митническа декларация с приложена към нея фактура e установена по-висока цена. Пловдивският административен съд е отменил оспореното решение, като е приел следното: По делото са представени две ЕАД по износа, които са с идентични номера и дати, но в тях са посочени различни условия на доставката и различна цена. В едното ЕАД фигурира същата цена като декларираната от "Садат" ООД в размер на 997.61 евро, а в другото - цената, възприета от Митница Пловдив в размер на 3694.86 щ. д. В първото ЕАД в кл. 20 е посочено условие на доставката "СРТ PLOVDIV", а във второто "FCA ISTNBUL". По делото не са представени други доказателства освен квитанцията от доставчика, с която последният потвърждава, че цената по фактура № 12279/15.01.2010 г. е в размер на 997. 61 евро. В оспорения акт липсват мотиви за това защо митническият орган приема, че митническата стойност на стоката и условията на доставката са тези, посочени в представените пред турските митнически власти документи, при условие, че са издадени от един и същ доставчик. След като са представени в хода на административното производство противоречащи си по съдържание документи относно митническата стойност на стоката, то митническите органи е следвало да я определят съгласно правилата на чл. 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета. Така постановеното решение е правилно. Чрез фактурата, представена от вносителя, съответстваща стойностно на цената на стоката, посочена в износната митническа декларация, представена от жалбоподателя и квитанцията за потвърдено плащане от доставчика се установява платената реално цена на стоката, която е и митническата стойност, определена по реда на § 29 от МК. С тази стойност стоката е заведена в счетоводството на българското дружество по сметка 302 "Склад материали" и също счетоводно е отразено плащането в полза на турското дружество в потвърдения от него размер по сметка 404-19 "Доставчик Шумер Пластик". Не се установява извършено плащане на различна, по-висока цена. От друга страна, във фактурата и износната ЕАД, изпратени от турските митнически власти, е посочено условие на доставката "FCA ISTNBUL", което не съответства на договореното между страните условие на доставката в чл. 7 от сключения договор - "СРТ PLOVDIV". С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че следва да се кредитира това износно ЕАД и тази фактура, в които е посочена цена 997.61 евро, каквато е декларирана и от "САДАТ" ООД в подадената от него вносна ЕАД № 10ВG003000Н0006596/19.01.2010 г. Поради това, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,