Решение № 8583 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2019 г.

Решение № 8583 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК. С решение № 165 от 5.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3048/2018 г., Административен съд – Бургас, 9-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ" ИПИМП Д-р Д. Иванова", представлявана от Д. Желязкова от [населено място], [адрес], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 796 – 0268354/02.11.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. Желязкова от [населено място], в качеството й на ЕТ "ИПИМП Д-р Д. Иванова". В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –Бургас и отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира разноски по делото. Ответният по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на ЕТ" ИПИМП Д-р Д. Иванова", представлявана от Д. Желязкова от [населено място], [адрес], срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 796 – 0268354/02.11.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – лекарски кабинет, находящ се в с. Равда, ул. "Македония" № 2, стопанисван от ЕТ "ИПИМП Д-р Д. Иванова" и забрана за достъп до него за срок от 12 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, след което е пристъпил към изграждане на своите мотиви относно нейната законосъобразност. Приел е, същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че оспореният индивидуален административен акт е съответен на материалния закон и на неговата цел. Мотивите в тази насока се изразяват в следното: 1. По делото е установено по несъмнен начин, че търговецът е допуснал нарушение на установения ред за регистриране на продажби, като не е издал съответния касов бон. В тази хипотеза административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна административна мярка, т. е. същият действа при условията на обвързана компетентност. 2. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че извършеният преглед не е бил платен, тъй като в съставения протокол е установено, че е извършен преглед, издадена е рецепта, 3. На отделен ред са изложени мотиви относно продължителността на наложената принудителна административна мярка, като е прието, че определеният срок от 12 дни не е несъразмерен на нарушението. 4. Решаващият съд е приел, че издадената мярка е в съответствие със закона, а възражението на жалбоподателката, че чрез мярката не може да предоставя медицински услуги е прието за неоснователно, тъй като няма законово ограничение такъв вид мярка да се прилага и по отношение на лица, извършващи медицински услуги. 5. Съдът е приел за неоснователно и позоваването на определението на ВАС за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, тъй като става въпрос за различни правни институти. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд –Бургас е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на ЕТ "ИПИМП Д-р Д. Иванова" са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като не е съобразил доводите на страната, че не е доказано твърдяното заплащане на сумата от 10 лв. и не издаване на фискален бон за нея. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Процесната заповед за налагане на ПАМ на търговеца е по повод установено от приходните органи нарушение на данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на 31.10.2018 г. при оперативна проверка в търговския обект на лицето – лекарски кабинет в с. Равда, не е издал касов бон от работещо в обекта фискално устройство и по този начин е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ относно регистриране и отчитане на извършени доставки/продажби чрез издаване на фискален бон от фискално устройство. В първоначалната жалба до административния съд основното възражение на жалбоподателката е било, че тя не е извършила такова нарушения, тъй като няма направено плащане от проверяващите. Това нейно възражение правилно е било възприето от първоинстанционния съд като неоснователно. От една страна в приложения протокол за извършена проверка № 0268354/31.10.2018 г. /л. 13 – 15 от първоинстанционното дело/ има направено отбелязване, че за извършения преглед е била заплатена сумата от 10 лв. Въпросният протокол отговоря на изискванията на чл. 50, ал. 1 ДОПК, съставен е по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, поради което е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Същият не е оспорен от жалбоподателката и от нейна страна не са ангажирани доказателства, установяващи твърденията за липса на извършено плащане, с което обосновава неиздаването на фискален бон. Правилно и обосновано административният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателката, основано на определение № 15532 от 12.12.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 14256/2018 г., тъй като по това дело предмет на оспорване е било разпореждането за допускане на предварително изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ, а не самата ПАМ. Наведените в касационната жалба доводи, свързани с ненулирани дневни отчети, не следва да бъдат обсъждани, тъй като това съставлява нарушение на чл. 39, ал. 1 от цитираната Наредба № Н – 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което към момента на проверката е било също основание за налагане на ПАМ. Наличието на други публични задължения, макар и в пренебрежително малък размер, е неотносимо обстоятелство към мярката, макар и да е посочено в заповедта за налагане на същата. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка и е отхвърлил жалбата на ЕТ "ИПИМП Д-р Д. Иванова", Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,