Решение № 15687 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2014 г.

Решение № 15687 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Паста Италия" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Радослав Савов срещу Решение от 27.12.2013 г. по адм. дело № 9375/2012 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 12 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2031111021 от 6.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта, в която е изменен с Решение № 1623 от 6.07.2012 г. на директор на дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП и "Паста Италия" ООД е осъдена да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 288 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът поддържа, че АССГ не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и това е довело до формиране на неправилен краен извод за законосъобразност на РА в частта, изменена с решението на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. На второ място, касационният жалбоподател изразява становище за неправилно прилагане на материалния закон от страна на първостепенния съд, доколкото чл. 102, ал. 3 от ЗДДС изисква като задължително условие наличието на регистрация на лицето по ЗДДС, а в случая такава не е налице. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Волянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2031111021 от 06.01.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта, в която е изменен с Решение № 1623 от 6.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП. Установено е и няма спор между страните, че първоначално дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС № 223911199991163 от 14.01.2011 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при деклариран облагаем оборот в размер на 59 420,90 лева / за данъчен период 1.11.-31.12.2010 г./. С отказ за регистрация № 221021100000235 от 27.01.2011 г. е отказана регистрация по ЗДДС, който е връчен на лицето на 14.02.2011 г. Подадено е ново заявление за регистрация по ЗДДС № 223911100003080 от 14.02.2011 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при деклариран облагаем оборот в размер на 94 209,90 лева, реализиран за данъчни периоди 1.11-31.12.2010 г. и 1.01-31.01.2011 г. Постановен е нов отказ за регистрация по ЗДДС № 221021100000581 от 24.02.2011 г. на основание чл. 176а от ЗДДС, който е връчен на 09.03.2011 г. Установено е от фактическа страна, че към 28.02.2011 г. "Паста Италия" ООД е достигнало облагаем оборот в размер на 127 378,40 лева, който е формиран като резултат от търговската му дейност в ресторант за бързо хранене, намиращ се в МОЛ София. Според данъчните органи дружеството е било длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съобразно това с РА приходните органи са приели, че задължението за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС е до 14.03.2011 г., към която дата дружеството не е изпълнило така установеното изискване. На 15.04.2011 г. е подадено ново заявление за регистрация № 223911100007827 от 15.04.2011 г. при деклариран достигнат оборот в размер на 162 891,65 лева за данъчни периоди 1.11.- 31.12.2010 г. и 1.01.-31.03.2011 г. Издаден е нов отказ за регистрация № 221021100001452 от 29.04.2011 г. на основание чл. 176а от ЗДДС, връчен на 25.05.2011 г. Дружеството - касатор е регистрирано по ЗДДС, считано от 09.06.2011 г. с акт за регистрация по ЗДДС № 22042100008744 от 1.06.2011 г. въз основа на подадено заявление на 16.05.2011 г. по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. При тези факти данъчните органи приемат, че за периода от 15.03.2011 г. - 14.04.2011 г. дружеството е извършило продажби на стойност 37 628,45 лева, като е определен с РА дължим ДДС в размер на 6271,41 лева. С решение № 1623 от 6.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София е изменен процесният РА, като решаващият орган е изложил мотиви за начална дата за определяне на ДДС - 29.03.2011 г. /а не 15.03.2011 г./, доколкото ако органът по приходите бе издал акт за регистрация въз основа на заявление за регистрация до 14.03.2011 г., то първият данъчен период с начална дата датата на връчване на акта за регистрация е 14 дни след датата на подаване на заявлението. Като крайна дата е определена 14.04.2011 г. Въз основа на това изменение с решението на решаващия орган е изменен размера на ДДС за сумата от 3 471,05 лева. Въз основа на така установените факти и при задълбочена преценка на доказателствата, АССГ е приел, че РА в оспорената му част е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че приложената от данъчните органи норма на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в действащата към 2011 г. редакция/ допуска установяване с РА на задължения за ДДС за данъчни периоди извън периода, посочен с акт за регистрация. Мотивирал се е, че използваният израз "изтичането на срока за регистрация" по чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС има обективен характер и зависи от натрупания от лицето облагаем оборот преди датата на формалната регистрация по ЗДДС, както и че установяване на задължение по ЗДДС преди датата на регистрацията на основание цитираната норма зависи единствено от това дали е изпълнено изискването за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение АССГ е установил правилно фактическата обстановка и е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства, извършвайки задълбочена преценка на същите съобразно приложимия материален закон. Както е установено, с процесния РА е извършено начисляване на ДДС за дружеството - касатор на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в редакцията обн. ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./ за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за това. Констатирано е, че към 28.02.2011 г. дружеството е достигнало оборот в размер над 50 000 лева /за сумата от 127 378,40 лева/ и за него е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 14-дневен срок, т.е. до 14.03.2011 г. Като начална дата за начисляване на ДДС при условията на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС според съда, правилно решаващият орган е посочил 29.03.2011 г., а като крайна дата - 14.04.2011 г., тъй като на тази дата са отпаднали основанията за задължителна регистрация на дружеството по ЗДДС. Касационната инстанция споделя изцяло развитите от първостепенния съд доводи за материална законосъобразност на РА в изменената с решението на решаващия орган част. Приложимата материалноправна норма на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в редакцията си, приложима за 2011 г./ не изисква като задължително условие наличието на акт за регистрация по ЗДДС, а следва да е установено по категоричен начин надхвърлянето на облагаемия оборот според чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Този факт е установен в рамките на ревизията /към 28.02.2011 г./. Следователно, правилно от ревизиращите органи е определен период от 29.03.2011 г. - 14.04.2011 г. за начислен ДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 вр. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, до който извод е достигнал АССГ. Правилно е посочено в обжалвания съдебен акт, че доводите на дружеството относно това дали органът по приходите би постановил отново отказ за регистрация по ЗДДС, ако дружеството бе подало заявление за регистрация до 14.03.2011 г., се явяват неотносими към спора и не могат да бъдат преценявани в рамките на настоящото производство. Наличието на такива обстоятелства не изключват задължението на лицето да подаде заявление за регистрация при изпълнение на изискванията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а в настоящия случай това изискване не е спазено. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в изменената с решението на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София част, АССГ е постановил правилно решение. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника, направено с писмения отговор по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото се явява неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение